Утре се навършват 191 години от рождението на Филип Тотю

Утре се навършват 191 години от рождението на Филип Тотю

Русе

Регионални новини / Русе 29 Views 0

Време за прочитане: 4 мин.

Утре, на 10-ти април, се навършват 191 години от рождението на един от най-великите българи – войводата Филип Тотю.

Филип Тотю – име, което вярвам, че всеки от нас знае и почита. Всеки жител на Две могили се гордее, че преди повече от 120 години, войводата е избрал китното ни селище, за да изживее последните години от своя живот и да остави костите си тук, при нас. Благодарните поколения почитат паметта на своя герой, защото „Нищо не е забравено и никой не е забравен!”

Филип Тотю – Войводата, за когото са казвали, че е „крилат“ и че „куршум не го лови“.

Филип Тотю – „страшилището за Османската империя”. Филип Тотю е роден на 10 април 1830 г. в махала „Гърците“, днес част от село Вонеща вода. Рожденото му име е Тодор Тодоров Станчев. На турските власти е известен като Тотю Топалский и под това име е бил и търсен през хайдушките му и революционни години. На баща му – Тодор Станчев, казвали Тодор Топала, вероятно оттам идва и “Топалский”.

Има личности в националния пантеон на безсмъртните, които придават неповторим колорит на славната ни история. Една от най-ярките й звезди е Филип Тотю, безстрашният и неуловим поборник за нашата свобода, който е толкова силна и самобитна личност, че завинаги оставя ярка следа в народната памет.

За него са казвали, че е “крилат” и “куршум не го лови”. „Филип Тотю, хвърковатият тоя гяурин! Какъв страх зададе той на апатическа Турция, колко много повдигна той морално-патриотическото чувство на българския народ!”, възкликва Захарий Стоянов.

За да си припомним за бурния живот на войводата, ще публикуваме монолог от уредника на Къща-музей „Филип Тотю” в гр. Две могили г-н Койчо Пенчев.

„Неочакван монолог пред войводата

Всеки неподправен българин, прекрачил прага на къщата-музей на Филип Тотю в гр. Две могили, неминуемо ще попадне в силовото поле на магнетичния войвода. И ако пожелае да потърси спасение от терзаещата непоносимост спрямо обществената действителност, той ще застане развълнуван и смирен до портрета на войводата, за да започне следния необичаен монолог, звучащ като изповед: „ – Как стана тъй, войводо, че премина през повече от 400 сражения, битки, схватки, акции, премеждия … и оцеля!!! Как успя да накараш своите върли преследвачи, тръпнещи за прескъпо оценената ти глава, да се чувстват преследвани и да треперят от страх и ужас, очаквайки твоето възмездие?!?! Природата ли беше прекалено щедра към тебе, времето ли беше такова, че успя едновременно да бъдеш безумно храбър, нечовешки смел и решителен, вцепеняващо страшен и безмилостен за насилника, пъргав като тигър, силен като лъв, корав като кремък, бърз като светкавица, яростен като ураган? Твоята съобразителност и предвидливост, както и способността ти да се измъкваш от безизходни ситуации, остават недостижими в нашата история. Официален документ от Меджлиса удостоверява, че „този Тотю, кератия, е хвъркат и куршум не го лови”. И тръгнаха песните и легендите за несломимия поборник и всенароден закрилник! Ти сформира, подготви и застана начело на първата чета, поставила началото на организираното Национално-освободително движение. В най-епичната и величава битка на четата при село Върбовка, Павликенско, няма победители и победени, въпреки, че 32 безумни храбреци, предвождани от тебе, се бият срещу трихилядна редовна войска и башибозук. Ти сам проби плътния кордон и изведе четата от обкръжение. Не случайно Захари Стоянов ще възкликне патетично: „Тотювата чета стресна най-чувствително Босфорските аги, тя обърна вниманието на цивилизована Европа върху българите, най-после тя даде право за гражданство на новата дума „комита”. Филип Тотю – хвърковатият гяурин! Какъв страх зададе той на апатическа Турция….” Дали не е време местността „Пустията” край село Върбовка, със закон да се обяви за територия на българската национална гордост?!?! Ти натъртено рече: „Аз невинни турци не закачам!” и всички го разбраха. Ти спаси Левски от сигурна смърт. Спомни си как австрийският хирург, който доведе светкавично бързо, извърши по чудо сполучливата операция на Дякона в Белград под насоченото дуло но твоя револвер. За награда, слисаният лекар получи твоята кесия със жълтици. Не само заради този акт, ти спечели и покори Апостола завинаги. Не случайно той се обръщаше в писмата си до тебе с трогателното „брате Филипе”! Съзнаваше ли войводо, че Левски истински се изповядваше само пред тебе? Ами гордият Ботев? С каква ликуваща тържественост изрече: „Войводо, ти напълни България с името си!”. Какво съчетание на възхищение, признателност и преклонение пред твоите подвизи! Ти беше безпощаден реалист и затова понякога следваше доста грубото житейско правило „Целта оправдава средствата”. Налагаше това правило, за да осигуриш пари за оръжие, храна, дрехи и подслон за момчетата си. А умиращият велик патриот Раковски се зарадва в последните си часове, че „ти поемаш работата на твоя отговорност”. Не можеш да отречеш, че Караджата и Хаджи Димитър попиваха всичко от тебе и ти им стана борческа опора. Никой друг не умееше така успешно да си подбира, проверява и калява хората като тебе. Навсякъде разполагаше с верни ятаци и поддръжници. И те не те предадоха! Ти, Войводо, очерта ярко един величав период от нашата Освободителна епопея, която Бачо Киро и Захари Стоянов нарекоха „Онуй Тотюво време”. Ти беше в центъра на революционните кроежи на българската емиграция в Румъния, Сърбия и Русия. Твоята дума и твоите напътствия тежаха много. Особено високо те ценяха руските власти. Ти успя за изумително кратък срок да събереш около 400 юнаци и да оглавиш най-голямата чета в Руско-Сръбската война през 1876 година. И тази чета, наречена от теб „Балкански лев” показа чудеса от храброст. Ускореният боен марш на четата от Кладово към Чипровския балкан смая руския пратеник ген. Черняев. И ти гонен от угризения, бързаше да помогнеш на Ботев, но … закъсня. Или може би по-точно казано – Ботевата чета беше разгромена преждевременно… Ти, войводо, изрече паметните слова: „Какво значат страданията на едного, ако има намаление на страданията на всички???” По време на турското иго не посмяха да те унижат, но след Освобождението признателна България те „удостои с високата чест” да бъдеш пазач /пъдар/ на гората край село Острица, Беленско. На 22-ри март 1907 година, в мига на твоето погребение в Две могили, Панайот Хитов с мощен, но треперещ глас ще изригне: „Умря страшилището за Империята!” С това, той каза всичко!!! Сега живеем в 21-ви век някакси. По скоро се давим във водите на инстинктивното съществуване. Увяхват героичните стремления. Отмира величието на подвига. Огъваме се под тежестта на това, което трябва да признаем – страшно е, че днес нямаме такива българи като Филип Тотю… Още по-страшно ще е, ако истински народни закрилници не се появят в близките столетия.

Тогава … този монолог няма да се състои.

За съжаление….”

Материалът Утре се навършват 191 години от рождението на Филип Тотю е публикуван за пръв път на Rousse.Info - Новини и събития от Русе и Русенска област.

Comments