"Свалете го!" Трагичният случай с двама американци и един балон

"Свалете го!" Трагичният случай с двама американци и един балон

Коментари

Мнения / Коментари 37 Views 0

Всичко започва на четвъртия ден от едно от най-престижните състезания с балони - купата “Гордън Бенет”. Призори на 12 септември 1995 г. 55-годишният Алън Франкъл и 68-годишният Джон Стюарт-Джервис са в небето над Полша и се отправят към Беларус с голям шанс за победа. Двамата американци са развълнувани от възможността да прелетят над бившата съветска република, получила независимост през 1991 г. Местните власти им дават разрешение за използване на въздушното пространство заедно с други четирима американски състезатели, които също планират да летят над страната с други два балона. Въпреки това, когато Франкъл и Стюарт-Джервис навлизат в беларуското въздушно пространство, в продължение на два часа са следени от военновъздушнтие сили на страната. Срещу балона, пълен с водород, е открит огън. Той се отправя надолу и се разбива в гора в западната част на Беларус. Двамата мъже загиват. Беларуските власти твърдят, че балонът, регистриран като D-Caribbean, се е отклонил твърде много, че се е доближил до военна авиобаза и място за изстрелване на ракети, а екипажът не е отговорил на повикванията по радиото и на предупредителните изстрели. Според Международната въздухоплавателна федерация беларуските власти не само са знаели за състезанието още от март, но са дали и разрешение на балона на Стюарт-Джервис и Франкел. Пилотите са предоставили и подробен летателен план. Беларус тогава изразява съжаление за трагедията, но не поднася официално извинение. Вашингтон критикува Минск, че не съобщава навреме за инцидента. Гневът е подсилен допълнително и от глобите в размер на 30 долара, наложени от властите на останалите състезатели заради това, че не разполагат с визи. Те са принудени да кацнат преди края на надпреварата. “Това е фарс”, заявява тогава Държавният департамент на САЩ. “Очаквахме извинение от Беларус, но вместо това получихме сметка за плащане”. Инцидентът се случва година след като Александър Лукашенко – бивш управител на кооперативна ферма, е избран за президент на Беларус – пост, който заема вече няколко десетилетия и благодарение на който създава авторитарна система по съветски модел. Повдигнат дух Часове преди трагедията Франкел и Стюарт-Джервис се свързват по радиостанцията с Уолънс и Брилман – другите двама състезатели, които са само на 20 километра разстояние. “Останали са ни 12 торби [баласт]”, казва Франкел – “Ще продължим за четвърта поредна нощ”. “Все още може да се приземите”, отговаря приятелят му Уолънс от другия балон полу на шега, полу сериозно, осъзнавайки, че другият екипаж има голям шанс да спечели надпреварата. “Не мисля”, казва Фракел през смях. Състезанието с балони “Гордън Бенет”, кръстено на милионера и издател на “Ню Йорк Хералд”, е голямо събитие. Победител е този, който лети най-продължително след излитането от началната точка. Тази надпревара понякога е смъртоносна. По време на събитието през 1923 г, проведено отново в Европа, петима балонисти са убити от мълния, а няколко други са сериозно ранени. През 1995 г., когато се случва трагедията в Беларус, германските балонисти Вилхелм Елмерс и Бернд Ландсман поставят рекорд за най-продължително летене. Техният балон остава във въздуха в продължение на 92 часа преди да се приземи в Латвия на 13 септември. Свидетелите разказват Докато американците са в небето над Западна Беларус, главният редактор на Свободние Новости Васил Зданюк е в офиса си в Минск за интервю с главнокомандващия Военновъздушните сили Валери Кастенка. "Около 20 минути след началото на интервюто дежурният в противовъздушната отбрана се обади и каза: “Имаме следната ситуация: неидентифициран обект се появи близо до нашите съоръжения, недалеч от летището”, разказва Зданюк пред Настоящее Время - телевизионният канал на Радио Свободна Европа и Гласът на Америка. Кастенка изпраща хеликоптер Ми-24, който да провери летящия обект. Когато военният хеликоптер се приближава до балона на американците, Кастенка пуска високоговорителя, за да може журналистът да чуе разговора между него и пилота. "Пет минути по-късно пилотът попита: “Какво да правим с балона?”, спомня си журналистът. “Да го свалим”, отговаря Кастенка. “А аз седя там, правя интервю и всичко това се записва”, спомня си Зданюк. Той казва, че дори е можел да чуе картечния огън, докато Кастенка се хвали с думите: "Виждате ли как работим ние? Ето как служим". Малко по-късно телата на Франкел и Стюарт-Джервис са намерени в гора близо до град Бяроз. Балонът е паднал от около 2 хиляди метра височина. В интервю за Настоящее Время през декември 2019 г. Зданюк коментира, че е убеден, че Кастенка не е знаел, че в балона е имало хора. Според него събитията не биха имали трагичен развой, ако военният е изчакал още около 20 минути, за да се появи балонът и на другите двама американци. “Тогава можеше да е по-предпазлив, да попита защо тези два балона се движдат един след друг”, казва Зданюк. “Можеше да разбере, че се провежда състезание с балони, започнало още от Швейцария”. Другите американци Първи от останалите балони с американци е бил N69RW, управляван от Дейвид Левин и Марк Съливан. "Първоначално се придържахме към по-северен курс. На сутринта, когато балонът започна да се издига заради слънчевата енергия, се насочихме на изток към Беларус”, спомня си Съливан. Два часа преди да преминат границата, балонистите опитали да се свържат с Ръководството на въздушното движение в Беларус. Те отговорили на руски, въпреки че английският е езикът за комуникация в авиацията. Уолънс и Брелман кацнали Беларус, след като получили заповед. Левин и Съливан игнорирали подобно нареждане, но все пак се приземили заради влошаващото се време. “Независимо какви са били обстоятелствата и дали балонът е отговорил на повикването по радиото, стрелбата е абсолютно неоправдана”, казват от Държавния департамент. Властите в Беларус са информирали САЩ 24 часа по-късно. Разследването Международен комитет от няколко съветски републики разследва инцидента заедно с представители на Националния съвет за безопасност на транспорта на САЩ и германските авиационни власти. Според финалния доклад причините за стрелбата срещу балона са: “неоторизиран полет в беларуското въздушно пространство, проведен без радио комуникация и грешки от страна на противовъздушната отбрана на Беларус при идентифицирането на въздухоплавателното средство, навлязло във въздушното пространство”. В интервю през 2019 г. Юрий Сиваку, който по онова време е ръководител на беларуския Съвет за сигурност, защити действията на страната си, като изтъкна, че всяка държава при подобни обстоятелства би направила същото. "Ако неидентифициран обект навлезе в чуждо въздушно пространство, във всяка държава първо се преговаря с него, след това се вдигат подходящите сили за противовъздушна отбрана. Те или осъществяват контакт, или го принуждават да кацне", каза Сиваку, който сега е в черния списък на ЕС за предполагаемата му роля в отвличането и убийствата на опозиционни лидери в Беларус през 90-те години. "Простете ни" Въпреки че семействата на жертвите никога не получават официално извинение или каквато и да е компенсация от Минск, много беларуси изразяват съжаление за начина, по който е действало тяхното правителство. Александър Арцюхович, учил по това време в американски университет, се надява, че този инцидент ще бъде последната подобна трагедия. „В моята страна сега е бъркотия. Милиони хора се чувстват манипулирани и разочаровани” , пише той след случилото се. На първата годишнина от трагедията активисти в Беларус поставиха на мястото на катастрофата камък с кръст, датата на инцидента и написаха на беларуски: „Простете ни“.

Comments