Скандалът "Крио сейв" се разраства: дубайски инвестиционен фонд претендира за пробите

Скандалът "Крио сейв" се разраства: дубайски инвестиционен фонд претендира за пробите

Разследвания

Мнения / Разследвания 107 Views 0

Дубайският инвестиционен фонд Myrisoph Capital, който държи лиценза и марката "Крио Сейв", предяви правата си за съхранение на замразените стволови клетки от пъпна връв и подготвя преместване на пробите от Полша. Така българските клиенти на фалиралата банка са изправени пред нов проблем. След постъпили запитвания от тяхна страна Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ сигнализира Софийска градска прокуратура и Комисията за защита на личните данни за използването от трето лице на лични данни на български граждани от тъканна банка „КРИОСЕЙВ“, Швейцария.

Как се стигна дотук?

През септември тази година изпълнителният директор на Тъканна банка "Крио център България" Асен Пачеджиев подаде заявление в ИА „Медицински надзор“ за отмяна на разрешението за осъществяване на лечебна дейност като тъканна банка и заличаване от регистъра. Т.е. тъканната банка спря дейността си у нас. Защото по думите на самия Пачеджиев част от бизнеса на компанията майка "Крио сейв" е бил продаден от собственика ѝ - холандското дружество „Есперайт“. В последвалите медийни изяви директорът на местния клон все пак беше принуден да обясни, че от 2017 година има стагнация на пазара на частното съхранение на стволови клетки.

Има ли действително стагнация?

През същата 2017 година Националният център за информация за биотехнологиите на САЩ публикува анализ, от който става ясно, че ограниченото използване на замразени стволови клетки поставя под въпрос смисъла от дългосрочното им съхраняване. Изследването показва, че съхраняването на стволови клетки за период от над 10 години е трудоемко и оскъпява евентуалната трансплантация впоследствие.

Управлението на процеса по съхранение, разходите за електроенергия, за замразяване и наем на пространство значително се увеличават в дългосрочен план. Тъй като търсенето на клетки от частните тъканни банки е значително по-ограничено от това в публичните, криобанките са принудени да поддържат съхранение за десетилетия, да ангажират мощностите си с биологичен материал, който, освен платената такса, не носи други приходи.

В подкрепа на тази позиция се обявяват и група италиански учени, които предлагат замразените стволовите клетки в частните банки да се унищожават след 10 години съхранение. Експертите дори настояват да се проведе международно обсъждане за постигане на консенсус по етичното унищожаване на замразените клетки.

Продажбата на бизнеса със стволови клетки

От казаното дотук става ясно, че стагнация действително съществува и последвалите събития в "Крио сейв" го доказват. В изявление, по повод фалита на банката, директорът ѝ Фредерик Албер Амар разяснява какви проблеми е имало дружеството собственик на "Крио сейв" - "Есперайт" през последните две години. Казва, че при придобиването на бизнеса е бил подведен да инвестира в дейност, която впоследствие не е донесла очакваните приходи.

Че е имало финансови проблеми, доказват и изчезналите проби на български клиенти, които е трябвало да бъдат изследвани в лабораториите на португалската тъканна банка "Биоксин", тъй като "Крио сейв" вече не е била в състояние да го прави.

На 22 февруари тази година "Крио сейв" и РБКМ (Фамикорд) Полша се споразумяват полската банка да поеме съхранението на пробите. От "Фамикорд" обаче отказват да откупят бизнеса по вземането и изследването им. На 7 март "Крио сейв" уведомяват швейцарските власти, че възнамеряват да преместят пробите в Полша и на 2 юли информират местните здравни контролни органи OFSP и Swissmedic, че банката вече не съхранява проби от стволови клетки от пъпна връв и че лабораторията в Женева преустановява дейността си. Въпреки уверенията на швейцарската банка, че клиентите са уведомени за тези обстоятелства, първите известия за преместването са получени у нас към края на август. Клиентите са поставени под свършен факт.

Точно в периода, когато у нас идват известия за преместените проби, на 27 август, "Есперайт Крио сейв" и Myrisoph Capital сключват „стратегическо споразумение", според което Myrisoph придобива бизнеса и марката „Крио сейв“.

От "Крио сейв" декларират, че Myrisoph, в сътрудничество с PBKM, ще осигурят „най-добрата приемственост“ за клиентите.

Някои от българските клиенти получават мейл от новия собственик, но за повечето не е нищо повече от спам в пощата. Фактът по придобиването на "Крио сейв" от Myrisoph Capital, който впоследствие се оказва регистриран в Лос Анжелис дубайски частен холдинг, остава незабелязан.

Къде са пробите?

След като от "Крио сейв" обявяват, че пробите са преместени в базата на РВКМ (Фамикорд) във Варшава, притеснените родители започват да търсят контакт с полската банка. Тяхната настойчивост е възнаградена, когато от РВКМ започват да пристигат мейли с контактни форми, през които клиентите могат да проверят дали наистина техните проби са в базата. Оказва се, че това е дълъг процес, който трае седмици, а понякога липсва какъвто и да било отговор.

Продължава на стр. 2


Продължава от стр. 1

Вследствие проявената международна активност (тъй като ужилените не са само българи, "Крио сейв" е съхранявала над 300 000 проби от цяла Европа), от банката решават да успокоят клиентите с предложението малка група представители от съответната държава да посети на място лабораториите им. Така няколко български родители успяват да се срещнат с Якуб Баран - директор на полската тъканна банка - на 13 и 14 ноември. От тази среща стават ясни няколко неща:

- Пълна яснота чии клетки се съхраняват при тях ще има не по-рано от февруари 2020 година.

- Договорът на PBKM с "Крио сейв" е за петгодишно съхранение и по силата на този договор полската банка е длъжна да ги съхранява, но според Якуб Баран след изтичането му, Myrisoph могат да си поискат обратно пробите.

Всъщност от Myrisoph вече си ги искат и оттук-нататък скандалът напуска пределите на континента. Клиентите могат да преместят пробите си в друга банка, след освобождаването им от РВКМ - процедура, която трае няколко месеца, но трябва да поемат и транспортните си разходи. Както се оказва обаче, това може да не се наложи, защото за съхранението на пробите им претенции вече има и някой друг.

Коя е Сара Ал Хаджали?

Преди дни клиентите на "Крио сейв" у нас получиха любезен мейл от г-жа Сара Ал Хаджали, който внася малко повече яснота по сделката между "Есперайт - Крио сейв" и Myrisoph Capital и по-конкретно с компанията за съхранение на стволови клетки CSG-BIO SA, базирана в Швейцария.

По думите на Сара Ал Хаджали, Myrisoph Capital е частна инвестиционна компания на нейното семейство. А CSG-BIO е създадена в Швейцария, само за да се разреши проблемът на Крио сейв с пробите.

„Нямаме абсолютно никакво партньорство с "Крио сейв" и "Есперайт" и никога не сме притежавали акции в тези компании. Нашата връзка е, че им платихме много пари в замяна на правото да съхраняваме всички проби на клиентите на "Крио сейв" и да се уверим, че медицинските данни на клиентите са защитени и не се използват по никакъв начин“, твърди дубайската бизнес дама.

Ал Хаджали уточнява, че това е техен семеен бизнес, тъй като винаги са имали интереси в здравеопазването, и по този повод преди 15 години са получили лиценз от "Крио сейв" и са регистрирали първата частна банка за стволови клетки от пъпна връв в Дубай. Бизнес дамата казва също, че половината от пробите на тяхната банка се съхраняват в лаборатория в Дубай, а другата половина – в Швейцария, където са били и базите на "Крио сейв".

Г-жа Хаджали споделя тревогата си, че срещу заем, който е дала на "Крио сейв", полската банка е получила копия на всички клиентски данни, въпреки че е само подизпълнител за съхранение. Сред тези данни са и нейните собствени и на трите ѝ деца, както и на всички 600 000 клиенти (вече са 600 000).

Тя твърди още, че в контекста на сделката, съхранението на биологичния материал е било поверено на нейния фонд. Госпожата съобщава, че нейната компания плаща на PBKM 150 000 EUR годишно за съхранението на резервоарите, за да запази правата на семействата, които са поверили кръвните проби на децата си на "Крио сейв".

Ал Хаджали уточнява, че те също разполагат с пълната база данни на фалиралата "Крио сейв", но ще ги пазят в пълна тайна.

И накрая информира, че в момента преговарят с PBKM за подготовка на репатрирането на резервоарите за съхранение на стволовите клетки от пъпна връв в тяхното хранилище в Швейцария, но от Полша все още не са отговорили на трите им писмени искания.

Въпреки това дубайският фонд и притежател на частни банки за съхранение на стволови клетки от пъпна връв е твърдо решен да премести пробите. За целта дори е подготвена лабораторията в Швейцария, акредитирана и готова за обработка и съхранение на проби от банката. При това безплатно, за пълния срок на договора с Крио сейв, и с поемане на транспортните разходи. Ще бъде стартиран и портал за проверка на състоянието на пробите за клиентите, когато бъдат преместени, уверява Ал Хаджали.

Междувременно ИА „Медицински надзор“ оповести резултатите от извънредната проверка на Тъканна банка "Крио Център България" ЕАД.

Констатациите са:

По отношение на качеството и безопасността на вземането, експертизата, опаковането, временното съхранение и транспорта на хемопоетични стволови клетки до лабораториите за дълготрайно криогенно съхранение в Cryo-Save Labs, Ниел (Белгия), а впоследствие до Cryo-Save S.A., Женева, Швейцария, не са констатирани нарушения при съблюдаване на добрата тъканно-клетъчна практика и съотносими разпоредби/стандарти.

Пробовземанията са регистрирани съгласно подзаконовите разпоредби на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки (ЗТОТК) в служебните регистри на ИАМН.

Преместването на пробите от Белгия и Швейцария до полската банка PBKM e станало под супервизията на швейцарските и полските компетентни власти, при спазване на европейските директиви за качество и безопасност.

И трите банки са надлежно лицензирани от местните компетентни власти.

Констатирани са административни нарушения по отношение на Закона за трансплантацията на органи, тъкани и клетки и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

За тези действия на „Тъканна банка Крио Център България“ ЕАД, ИАМН ще образува административно-наказателно производство в законоустановения срок и ще наложи принудителна административна мярка – спиране извършването на дейност за срок до 6 месеца.

От ИА „Медицински надзор“ припомнят, че компетенциите им се простират единствено на територията на Република България.

От всичко казано дотук, възникват няколко въпроса.

От чисто медицинска гледна точка: aко пробите бъдат проверени още веднъж, как ще може да се удостовери, при нужда, че са на съответното лице, след като тестерните сакчета са изчерпани? Както разбрахме от разговора с проф. Елисавета Наумова, директор на обществената банка у нас, подобно размразяване би направило пробите негодни.

Какви гаранции има изобщо, че тези проби не са компрометирани, след като полската банка не се ангажира да потвърди това?

Могат ли българските власти да предотвратят поредното преместване на пробите на българските клиенти от неизвестен дубайски фонд? След като са декларирали, че правомощията на ИА "Медицински надзор" се ограничават в пределите на държавата.

Каква защита на личните данни могат да имат клиентите на Крио сейв, след като се оказа, че те са били предоставяни на всяка страна, с която фалиралата банка е сключила договор?

Каква отговорност ще понесе Асен Пачеждиев, бившият директор на българския клон на Крио сейв, за това, че е подвел 7500 души, чиито проби и лични данни се "разхождат" из Европа, без знанието и разрешението на собствениците им?

И накрая - как държавата (МЗ, ИА "Медицински надзор") може да гарантира, че на клиентите на останалите частни банки за съхранение на стволови клетки от пъпна връв няма да се случи същото? Пет от тях съхраняват пробите на клиентите си в чужбина, а общо вземанията осъществени от частните банки за стволови клетки от пъпна връв са над 20 000. 

Comments