С поглед, отправен към Кабул. Една афганистанка в България

С поглед, отправен към Кабул. Една афганистанка в България

Коментари

Мнения / Коментари 72 Views 0

Това е един от най-ранните ѝ спомени. В Кабул е, на гости в къщата на чичо си, заедно с майка си, баща си и сестра си. В един момент отвън се чуват изстрели. Всички се скриват в мазето на къщата. Прекарват цялата нощ там. Когато на следващата сутрин се отправят към дома си, излизат на улица, осеяна с трупове. Предната вечер талибаните са минали и са застреляли всеки човек навън, попаднал пред очите им. Тогава Силсила Махбуб е на 6 или 7 години. Днес младата афганистанка живее в България. Тук е вече седма година. Идва, защото търси свобода, по-добро бъдеще и защото тук има роднини. Те ѝ помагат да дойде легално, с виза. Тя бързо научава български, записва се в университет, намира си работа. Днес има собствена шивашка работилница, с която иска да даде работа и на други жени бежанки. Откакто преди няколко месеца започна настъплението на талибаните, Силсила не е спирала да следи случващото се в родния ѝ Афганистан. Казва, че през последните дни е прекарала цялото си време долепена до телефона си, следейки новините и чакайки обаждане от роднините си. Говори и с други афганистанци, които като нея живеят извън страната. Заедно обменят новини, споделят страховете си. Понякога, все по-често, се случва и да плачат заедно. В разказа ѝ за това, което научава от близките си в Афганистан, е трудно да се каже коя емоция надделява над другите – шокът, разочарованието, гневът или болката. "Точно както преди е" "Никой не е вярвал, че ще се случи. Че ще превземат Кабул", казва Махбуб. По думите ѝ афганистанците в страната и извън нея все още не могат да повярват, че талибаните отново идват на власт, че историята се повтаря. Въпреки че стремителното настъпление на ислямистките бунтовници продължава вече няколко месеца, никой не е очаквал страната да падне в ръцете им толкова бързо. И най-вече – никой не е вярвал, че столицата Кабул, най-добре пазеният и възможно най-свободният град в Афганистан, може да бъде превзет. "Затова и толкова много хора от по-малките градове избягаха точно към Кабул през последните месеци", допълва Силсила. Тя разказва, че всичките ѝ близки и познати в Афганистан в момента са обзети от страх. "Никой не излиза, всички си стоят вкъщи, крият се. Само мъжете излизат навън." От 3 дни Махбуб няма връзка с единия си чичо в Кабул. Той е военен – докато все още са се чували, той е бил особено притеснен именно защото талибаните знаят, че е служил в правителствената армия. Преди няколко дни той е казал на други свои роднини повече да не го търсят по телефона, защото се страхува, че талибаните имат достъп до мобилните мрежи в страната и могат да разкрият местоположението му. "Обадил се е само на леля ми и ѝ е казал – аз съм добре, но кажи на другите да не ми звънят. Скрил съм се някъде, където да не ме намерят." Силсила разказва, че хората се опасяват и че съвсем скоро талибаните ще забранят използването на социални медии като Facebook и Twitter и дори изцяло ще блокират достъпа до интернет. В миналото талибаните в различни провинции налагаха ограничения върху ползването на интернет и мобилни телефони. По думите ѝ обаче най-ужасяваща е промяната в живота на жените. "Вече не смеят да излизат навън без мъж придружител. Започнали са да си слагат бурки – някои от страх, други защото са чули, че талибаните наказват тези без бурка. На някои места талибаните още преди месеци, когато започнаха да завземат малките градове, са казали, че момичетата могат да учат само до 13 години. После трябва да се омъжат", казва Силсила и добавя: "Точно както преди е." "Сън, от който все още чакам да се събудя" Въпреки многократните уверения на бунтовниците, че правата на жените – такива, каквито предвижда ислямското право – ще бъдат защитени, младата афганистанка е скептична. В понеделник талибаните дори заявиха, че жени ще бъдат включени в управлението на държавата. Силсила обаче реагира с присмех. "Това е смешно. И със сигурност няма да се случи. Не само аз – никой не вярва, че ще е различно. Казват всичко това само докато се успокоят нещата. Това е маска. Но до няколко дни маската ще падне." Показателни са настроенията сред активистките, борещи се за правата на жените в Афганистан, с които Махбуб е разговаряла през последните дни. От няколко месеца тя пише книга за работата им. Когато в началото на годината провежда интервюта с тях, те казват, че са силни, ще се борят до край, изпълнени са с кураж. "Но сега тези жени са в шок. Не могат да повярват какво се случва. Казват ми – това е като сън, от който все още чакам да се събудя." Едно от най-шокиращите неща, за които близките ѝ в Афганистан разказват, е връщането на същите брутални наказания, както през "тъмните времена" на 90-те, когато талибаните бяха на власт. Говори се за отделни случаи, в които жени са бити с камшик на улицата, защото не са покрили лицето или косата си по определен начин. Правораздаването, решението за наказанието се случва на улицата, според крайната интерпретация на ислямското право, която прилагат талибаните. "Те мислят, че в Корана е казано да бием жените, че жените нямат никакви права. Но ако прочетеш Корана – там няма нищо такова, там има човешки права, без значение дали си мъж, дали си жена", споделя Силсила и обобщава: "Това не е ислямът, в който ние вярваме. Ако това е ислям, аз се отказвам от него." Усещането да си изоставен от света Един от кадрите от последните дни, оставили най-дълбок отпечатък у нея, са уловените секунди, в които няколко афганистанци, долепени до затворените врати на американски самолет, отказват да скочат от него дори когато той отлепва колесника си от пистата. "Този самолет с хората навън – това не е човешко! Защо никой не казва нищо? Това не е справедливо. Хората трябва да разберат, че ние просто искаме да живеем един нормален живот. Искаме свобода, както всички. Искаме да можем да учим, да работим, да пеем. Да не бъде както преди", казва Силсила. Тя изпитва гняв – както към САЩ, така и към афганистанското правителство. "Запалиха огън, оставиха афганистанците по средата му и си тръгнаха. И казаха – не сме го направили ние." "Аз искам отговор защо това се случва? И не само аз – всички искаме отговор. Ясно е, че те са планирали това още преди 2 години. Америка просто си играе, а Афганистан ще продължи да е под техен контрол", уверена е Силсила. Това, което следва след шока, гнева и болката, е всъщност усещането за изоставеност. Усещането, че афганистанският народ е оставен сам, а светът се е смълчал, обърнал поглед на другата страна. "Това не може още да продължава така. Не знам как, но това трябва да спре. Толкова години да губиш, губиш, губиш… Колко повече болка можеш да приемеш? Колко пъти нашите бащи и майки да виждат децата си умиращи?" Поглед, отправен към Кабул Силсила Махбуб някога е била оптимистка. Днес в нея е останало само нищожно количество надежда. Тази надежда тя отправя към европейските страни. Казва, че очаква те да подкрепят Афганистан, да "сложат което и да е друго правителство, само не талибаните". Другата прашинка надежда в нея е насочена към Панджшир – последният район в Афганистан, който не е под контрола на ислямистката групировка. "Те искат да направят армия срещу талибаните. Но и те имат нужда от подкрепа – може би от европейските държави. Само към тях гледаме." Когато пред 7 години заминава за България, Силсила се качва на самолета, вярвайки, че отлита, за да поработи, да натрупа опит в чужбина и след това да се върне обратно в Афганистан. Допреди месеци, буквално допреди дни е продължавала да вярва в същото. Днес вече не знае дали нейният полет обратно към Кабул някога ще се случи.  

Comments