Рекорден брой изборни секции в Германия. Какво не виждаме зад числата

Рекорден брой изборни секции в Германия. Какво не виждаме зад числата

Коментари

Мнения / Коментари 45 Views 0

62 секции в 51 населени места – българите в Германия ще могат да гласуват на изборите на 4 април в рекорден брой секции. За сравнение – на последните избори през 2019 година за Европейски парламент българите в Германия са гласували в общо 24 секции в 21 населени места. Първият прочит е безспорно окуражителен – толкова много изборни секции нямаше да бъдат открити, ако нямаше толкова желаещи. Това е интересна и важна тенденция - българите в Германия, както и българите в чужбина, стават все по-осъзнати активни граждани, които се интересуват от бъдещето на България. Рекордно големият брой избирателни секции отразява и друга тенденция – българите в Германия стават все повече. Това е постоянно нарастваща тенденция след приемането на България и Румъния в Европейския съюз. Рекорден брой желаещи да гласуват или рекорден брой живеещи в Германия В Германия статистически живее най-голямата група българи в Европа – близо половин милион души. Вероятно са много повече. Според официалната статистика, през 2018 година в Германия живеят 83 милиона, а от тях 20, 8 милиона имат миграционен произход. Други 10,9 милиона са чужденци, тоест - хора без германско гражданство. 44.1% от тях идват от страните от ЕС, включително и от България. Германия привлича българи от всички социални нива – както специалисти с висше образование в различни професионални области, така и хора с ниски доходи и ниско образование. През последните години особено нараства броят на хората от втората група. Увеличава се и броят на хората, които идват, без да знаят език. Най-често тези българи работят като строителни работници, домашни помощници за възрастни и болни хора, както и сезонни работници – в селското стопанство, месопреработването и други. Пандемията с коронавируса направи видими сериозни проблеми в германската икономика, дълбоко вкоренени сенчести структури и жестоки случаи на експлоатация и неприемливи условия на живот и работа именно за хората, идващи временно от страните от Югоизточна Европа. Няколко пъти сезонни работници от България и Румъния попаднаха в новините и дори бяха популистки обвинени за “внос” на вируса през лятото на миналата година. Колкото повече стават българите, толкова по-сериозна става и тяхната социална изолация Увеличаването на броя на българите, които идват временно и без да знаят език, създава нов проблем – тяхната социална изолация в анклави, затворени общности, които не се интегрират в германското общество. Тъй като българите идват от Европейския съюз, те остават “невидими” за множеството интеграционни програми в Германия. Това само увеличава проблемите – колкото по-затворена и скрита е една общност, толкова по-лесна е тя за манипулация и експлоатация, от една страна, от друга – толкова по-лесно тя става и мишена на расистко насилие. Ще дам конкретен пример. През миналата година бях помолена от германска доброволческа организация да помогна за “деескалация” на дълго траещ и набъбващ кофликт в едно село в провинция Райнланд-Пфалц. Ставаше дума за къща, в която живеят под наем мъже-строителни работници от България. В описанието на проблема организацията казваше следното: “За разлика от бежанците и другите “видими” потоци от арабско-ислямския свят, юго-източноевропейците (в случая от България) нямат законови проблеми с пребиваването си. Те идват от необразовани слоеве, работят при тежки условия и поради начина си на живот (прекалена употреба на алкохол, шум и силна музика, сексизъм...) трудно се интегрират в живота на селската общност и я поставят пред големи предизвикателства в търсенето на подходящи начини на общуване. Освен алкохолизма, на преден план са и множество социални дефицити, проблеми с институциите, полицията, банките, немарливо отношение към хвърлянето на отпадъци, липса на респект към съседите и околната среда. Тъй като обаче са законови граждани на Европейския съюз, те остават “невидими” за институциите, към тях няма интегративен подход от страна на общинската управа.” В конкретния случай българите бяха случили на добри съседи-доброволци. С техни усилия бяха организирани курсове по немски, курс за основни права и задължения в страната, курс за поведение при шофиране и др, както и разговори със самите работници, включително с местни жители с друга националност (Израел, Гана), за да се очертаят възможни полета и перспективи за съвместно живеене. Като граждани на ЕС българите остават невидими за германските институции Проблемът с “невидимостта” е, разбира се, много по-голям. Когато работиш нелегално или си експлоатиран, ти си принуден да останеш “невидим”, в сянка – и това е структурен проблем на държавата, която допуска това. Това отбелязва доктор Лале Акгюн, бивша депутатка от социал-демократическата партия, в специален разговор за расизма, насочен срещу хората от Югоизточна Европа и Турция. Добрата новина е, че все повече българи в Германия се ангажират в социални и интегративни проекти. Другата страна на монетата не е изненадваща – разделението между “добрите” и “лошите българи, с които не искам да имам нищо общо” е факт. Наскоро в разговор със социална работничка бях попитана дали познавам определена българска група в голям немски град. Оказа се, че при опит за контакт по социален въпрос, тя е срещнала отговора “ние нямаме нищо общо с тези българи, ние сме дошли тук да учим и да се образоваме”. Вероятно някой ще се запита – какво общо има всичко това с рекордния брой секции за изборите на 4 април? Вероятно, за да не забравяме, че българите в чужбина са огледало на ситуацията в страната и че пред всички нас стои нерешеният проблем – как и дали нарастващата гражданска активност може да повлияе на нарастващите отчуждение и апатия. * Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Comments