„По-добри крадци, отколкото бизнесмени“. Как беше откраднат оригинал на Пикасо

„По-добри крадци, отколкото бизнесмени“. Как беше откраднат оригинал на Пикасо

Коментари

Мнения / Коментари 93 Views 0

В една ранна сутрин на 2012 г. се активира една от алармите в Националната галерия в Атина. Охраната реагира на сигнала, но успява да установи само едно: това е бил трик за отвличане на вниманието. В същото време крадците са на друго място в галерията. Те успяват да избягат, вземайки със себе си оригинали на едни от най-известните художници в света. Това се случва за около седем минути според гръцката полиция. По-рано тази седмица 49-годишен строителен работник се призна за виновен за кражбата, извършена тогава. Тя засяга 3 ценни картини, сред които са „Глава на жена“ на Пабло Пикасо и „Мелница“ на Пийт Мондриан. „Глава на жена“ обаче се оказва непродаваема, тъй като на гърба си тя има отличителен белег. Самият Пикасо е оставил послание, с което завещава картината като „почетен дар“ на гръцкия народ за съпротивата му срещу нацистите. Вследствие на това картината така и не напуска Гърция в продължение на 9-те години, в които е в неизвестност. Към момента на кражбата в музея се намират и произведения на Рембранд и Албрехт Дюрер, но те не пострадват. Пикасо през Втората световна война „Глава на жена“ е създадена през 1939 г. През Втората световна война на Пикасо не е позволено да показва произведенията си, тъй като е смятан за „дегенерат“ от нацисткия режим. Въпреки това той не спира да работи. По това време той живее в Париж, който е окупиран от Германия през лятото на 1940. Макар и да не може да излага произведенията си, животът му не се променя твърде много. „Това, че оставам, не е някакъв вид демонстрация на кураж; то е просто форма на инерция“, казва Пикасо в интервю през 1943 г., цитиран от Ню Йорк Таймс. Да крадеш изкуство „Глава на жена“ е оценена на 16,5 млн евро, което не е сред най-високите цени за произведения на художника, но за гръцкия пазар тя все пак е особено ценна. Пикасо е не само сред най-скъпите, но и сред най-крадените художници. Някои от по-известните случаи са кражбите на „Портрет на Дора Маар“ на стойност 25 млн. евро през 1999 г., както и „Глава на Арлекин“, открадната през 2012 г. от галерия в Ротердам. Кражбите на произведения на изкуството не са рядко срещано явление, въпреки че тяхната разпознаваемост затруднява престъпниците да постигат финансов успех. Защо тогава някой би вложил толкова усилия да открадне световноизвестно произведение, което не може да продаде? Това е въпрос, който постоянно бива задаван на полицаи и психолози. Разбира се, има и любители на изкуството, които биха прекрачили всякакви граници. Но онези, които го правят за пари, са „по-добри крадци, отколкото бизнесмени“, казва агентът на ФБР Робърт Уитман за Ен Би Си. „Истинското изкуство при кражбите на картини не е в това да откраднеш, а в това да продадеш“, казва Уитман, който е завеждал екипа на ФБР за кражби на произведения на изкуството. Намерените картини ще бъдат върнати и изложени в Националната галерия в Атина, която след дългогодишно реновиране беше отворена през март.  

Comments