Пандемия и психично здраве. Как са децата ви днес?

Пандемия и психично здраве. Как са децата ви днес?

Коментари

Мнения / Коментари 21 Views 0

По данни на НСИ в България има около 1 милион и 200 хиляди деца, от които над милион са обхванати в системата на образованието. Преди дни образователният министър Красимир Вълчев обяви в интервю за Дарик радио, че близо 70% от тях в момента учат присъствено, а допълнително и други се върнаха по класните стаи след разрешението на здравния министър училищата с по една паралелка от всеки клас да приемат всичките си ученици. Разговорът за това дали децата са в училище е изключително важен, но като че ли напоследък напълно изчерпва темата за ролята на децата в пандемията, и мести най-малките членове на обществото от една учебна форма в друга, отчитайки разпространението на COVID-19, матурите, пропуснатия учебен материал.  Но не и благосъстоянието на лично засегнатите. Как са децата? Този въпрос си задава екипът на „Ида – фондация за палиативни грижи за деца“. И установява, че в световен план не липсват предупреждения за фокус върху благосъстоянието на децата и психичното им здраве в изолацията, само че данните за това как се чувстват и как се справят децата не са недостатъчни. А в България те напълно липсват. Над 2400 родители се включват в така възникналата онлайн анкета на фондацията на тема „Пандемия и психично здраве“ в рамките на седмица и отговарят индивидуално за своите общо над 4000 деца. „Въпросникът е дълъг и тежък. Аз имах притеснения дали много хора няма да се откажат по средата, но стана обратното – имаме дори допълнителни коментари, вписани в анкетата“, обяснява социологът Венелин Стойчев от екипа на „Ида“. За детския психолог Анета Калчева ситуацията е закономерна: „През ноември 2020 г. в Европейския журнал за детска и юношеска психиатрия беше публикуван един обзор, който показваше, че в световен мащаб интересът към детското психично здраве в пандемията е непропорционален – има много изследвания как тя се отразява на нас, възрастните, и много малко данни как се отразява на децата“. Оказва се, че родителите отдавна очакват да бъдат чути. „Има много какво да се каже“, споделя Дарина Георгиева. Тя е един от респондентите на допитването. Попълва отговори за 12-годишния си син, който е в дистанционно обучение от края на ноември. Момчето е представител на група, която според данните от допитването на фондация „Ида“ е сред най-засегнатите от дългия престой вкъщи – за близо ¼ от децата между 12 и 15 години родителите отговарят, че изобщо не се виждат на живо с други деца. При по-малките и по-големите напълно изолирани от връстниците си този процент е около 13. Между 33 и 36 % от децата във всички възрастови групи се виждат с връстници 1-2 пъти седмично. „Децата все по-малко искат излизат. Общуват с връстниците си онлайн. София не предполага и това да могат да излязат, да се видят и да имат някакво средище“, разказва Дарина. Наблюденията ѝ се потвърждават в изследването – при всяко десето дете родителите наблюдават развитие на затрудненията в общуването „в голяма степен“. Още 32% от децата показват подобни трудности, макар и в средна или малка степен. Дарина Георгиева отбелязва, че семейството им далеч не е сред тежко засегнатите, тъй като не са преживели тежко заболяване или смърт, нито пък финансови или икономически затруднения. С тази оценка Дарина и семейството ѝ попадат сред 16-те процента респонденти, които са посочили, че пандемията не се е отразила на семействата им нито негативно, нито позитивно. Близо 2/3 от запитаните обаче посочват, че настоящата ситуация им се отразява негативно или много негативно, а за 13% пандемията е донесла позитивен развой. Училището. По-тежки условия, но същите изисквания „Аз не мога да се оплача от дистанционното обучение, но ефективността му е ниска, а и децата губят всякакъв интерес, стават лениви, отпуснати, незаинтересовани“, разказва Дарина Георгиева впечатления от своя шестокласник и неговото обкръжение. При всички възрастови групи повече от половината родители декларират, че децата им са по-разсеяни от преди. Според данните над 30% от децата имат по-големи проблеми с ученето.   Детските психолози напомнят, че дистанционното обучение отнема от децата това, което е всъщност за тях училището, като оставя само ученето. „За много от децата социалната функция на училището е нещо много важно. Ние, като родители, често забравяме, че всъщност мотивацията на децата да отидат на училище най-често не е образованието“, обяснява Анета Калчева. Тя напомня, че за да научиш нещо, трябва да се свържеш емоционално с него, дори и да е негативно. „През екрана тази емоционална връзка няма как да се осъществи“, подчертава психоложката. „Една вечер, около полунощ, синът ми внезапно изпадна в силна тревожност какво ще стане, ако не се представи добре на националното външно оценяване догодина“, разказва Дарина Георгиева. Личните ѝ впечатления са, че децата осъзнават важността на този етап в образованието си, и неспособността да покажат добри резултати им носят допълнителен стрес. В България – като по света? Изводът, че децата са под напрежение и е време възрастните да приемат този проблем на сериозно, не е локално специфичен за България. Проучване на Университета Кеймбридж от лятото сочи „значим ръст“ в случаите на деца с депресия, тревожност, дори суицидни намерения. Учените акцентират, че тези изводи трябва да се вземат предвид при по-нататъшните решения относно управлението на пандемията и възстановяването след нея. Дали се взимат предвид и у нас? „Не достатъчно“, смята Дарина Георгиева. * Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Comments