Овощари с пропаднали площи искат държавна помощ

Овощари с пропаднали площи искат държавна помощ

Икономика

Бизнес и финанси / Икономика 17 Views 0

Овощари с частично пропаднали площи, засадени с череши, настояват за държавна помощ. Основната причина за нереализираната реколта са неблагоприятните климатични събития тази година. Това обясни за Economic.bg председателят на Съюза на Дунавските овощари Николай Колев. Тази година имаше доста интензивни валежи и пропаднали площи. Преваляванията по време на узряване на плодовете водят до напукването им и развитие на кафяво гниене, което унищожава голяма част от реколтата. Едва 5% от плодовете оцеляха, което е икономически неизгодно да се берат. Усилието е изключително голямо“, каза Колев. Малинопроизводителите също отчитат пропаднали площи заради обилните дъждове. Председателят на Съюза на Дунавските овощари обясни, че застраховките не покриват нарушение на качеството „Например, напукването на черешите са води компрометиране. В България няма застрахователна компания, която да го покрива. На места колеги отчитат 100% пропаднали площи“, сподели Колев. Припомняме, че на подпомагане от държавата подлежат земеделските стопани, които притежават констативни протоколи за 100% унищожени площи със земеделски култури в следствие на суша, измръзване, слана, градушка и други климатични събития. С държавната помощ се компенсират до 80% от производителните разходи за отглеждане фуражни и технически култури, плодове, зеленчуци и етерично-маслени култури през изминалата стопанска година. Обезщетението за зърнено-житни и зърнено-бобови култури е до 20%. Земеделски производители, които не са застраховали площите си, ще разчитат на 50% от полагащата се помощ за съответната култура. Когато дойдат инспекторите и видят, че има здрави плодове, те няма как да издадат протокол за 100% пропаднали площи. А фактически реколтата е унищожена напълно. Това е един парадокс, с който се борим от години. При налична реколта от 10% икономически не си заслужава да се прибира“, категоричен е Колев. Основният проблем на бранша е, че при нотифицираната държавна помощ за подкрепа на българските земеделци заради кризата, породена от COVID-19, не бяха включени такива производители, които през 2020 г. имаха пропаднали площи. В нашия регион са много, понеже имаше замръзване на кайсията. Сега 2021 г. кандидатстваме по COVID схема. Такива производители, които миналата година имаха пропаднали площи, сега не могат да вземат и тази помощ. Това е един голям парадокс, който не е консултиран с бранша“, разясни председателят на Съюза на Дунавските овощари. От сектора настояват за някакъв друг вид компенсиране на тези производители, които са били със 100% пропаднали площи миналата година. Зам.-министърът на земеделието, храните и горите Георги Събев каза, че в периода 2023-2027 г. подкрепата за директни плащания ще продължи чрез изпълнението на Стратегическия план на обща селскостопанска политика на Европейския съюз. Българските производители на плодове и зеленчуци ще продължат да бъдат приоритет в бъдещата ОСП. Планира се и реализиране на интервенция, която има за цел подпомагане на най-малките производители на плодове и зеленчуци, разположени в планинските райони. Според данни на Министерството на земеделието, горите и храните (МЗХГ) през 2020 г. има спад с 13.65% в производството на плодове. Общото производство за миналата година е 202 579 тона, като най-голям дял в реколтата имат череши, джанки, сливи и ябълки. Общата площ на овощните видове у нас нараства в периода 2007-2017 г. благодарение на постепенното увеличение на новите насаждения, като през 2020 г. реколтираната площ е 41 385 ха. Площите с невстъпилите в плододаване овощни насаждения, отглеждани в стопанствата през 2020 г., са 13.1 хил. ха. Най-голям относителен дял от невстъпилите в плододаване насаждения през годината заемат орехите &- 46.9%, следвани от други черупкови &- 20.6%, и сливи и джанки &- 14.7%. През 2020 г. икономическите сметки за селското стопанство на Евростат показват, че най-голям спад на стойността на агропродукцията в Европейския съюз има в Румъния (-11.3%), Малта и България (-4.5%), Финландия (-3.9%), Унгария и Холандия (-3.1%). Общото селскостопанско производство в ЕС възлиза на 414.1 млрд. евро в базисни цени, което е с 1.1% по-малко в сравнение с 2019 г.

Comments