От Китай до Стара Загора. Какъв е пътят на енергийната криза, уплашила Европа

От Китай до Стара Загора. Какъв е пътят на енергийната криза, уплашила Европа

Коментари

Мнения / Коментари 28 Views 0

Сметките ви за ток растат ли в последните месеци? Да знаете, че това не са зли планове, насочени към България. Пред същия проблем са изправени и други държави от Балканите и от ЕС. Украйна вече няма достатъчно енергия, а в Таджикистан има градове, останали изцяло на тъмно. А това е само началото. Енергийната криза е глобална. Тя започна от Китай, където за първи път се усети недостиг на енергийни ресурси. Това стана след като страната спря вноса на въглища от Австралия, а после започна да ги купува от Русия. Това качи цените на борсата и допринесе за застрашаването на Европа. С приближаването на зимата нещата изглеждат все по-тревожни, тъй като ситуацията с линиите за доставки, с геополитическото напрежение и с пътя, поет към използване на зелена енергия, изглеждат поставени под сериозен риск. Освен това на карта е поставен и ръстът на глобалната икономика, която опитва да се възстанови след пандемията. „Глобалната надпревара в цената на енергията засегна икономиките в цял свят с повишаването на цените на петрола, въглищата и газа. В допълнение тази криза разкри и липсата на гъвкавост по отношение на енергийните ни нужди. Въпреки високите цени ние продължаваме да генерираме въглеродни емисии, защото нямаме готова алтернатива“, казва експертът от Института за енергийни проучвания към Оксфорд Джак Шарпълс. Преди седмици България за пръв път посочи срок, в който ще закрие последните си въглищни централи, но, както редица свои партньори в ЕС, страната все още няма ясен план как ще задоволява енергийните си нужди. Това решение се очаква да засегне най-много региона на Стара Загора, където над 100 хил. души са ангажирани около работата на мините и тецовете. Служебното правителство и регулаторите пък се оказаха под сериозно напрежение и продължават с опитите си да предпазят бизнеса и битовите клиенти от значително увеличаване на цените на газа и електроенергията. „Енергийната криза ще повлияе на това как Брюксел налага политиките, свързани със „Зелената сделка“, най-вече по отношение на разширяването на обхвата на търговията с емисии. Мерките бяха непопулярни преди кризата, а сега се очаква подкрепата зад тях да намалее допълнително“, казва Чарлс Дънст, партньор в консултантската компания „Еурейжа груп“. Кои са губещите и има ли победители в ситуацията? Откъде тръгна енергийната криза Настоящата криза започна своя път от Китай, най-големият световен производител. Страната се оказа в ситуация на завишено търсене на продукти заради икономическия растеж след пандемията. Заради неофициалната забрана за внос на въглища от Австралия, наличностите на Пекин бяха твърде ниски. Заедно с това страната се оказа в ситуация на дефицит на електроенергия и заради възприемането на глобалните политики за справяне с климатичните промени. Заради целите на Си Дзинпин до 2060 г. страната да бъде въглеродно-неутрална, правителството наложи изисквания, които да доведат нивата на емисиите и парниковите газове до определени стойности. Това от своя страна доведе до режим на тока, засегнал множество фабрики. За да успее да задоволи нуждите си, Пекин трябваше да утрои вноса на въглища от Русия, а заедно с това значително да увеличи и вноса на газ. Това се отрази върху енергийните борси, доведе до покачване на цените в глобален мащаб и засегна значително европейските пазари. Заради очакваната студена зима и продължаващия ръст в производството китайските власти издадоха заповед за всички държавни компании да се презапасяват, без значение какви са последствията. Това доведе до допълнително увеличаване на вноса на газ и въглища и съответно до повишаването на цената в глобален мащаб. „Този ход на Китай загатва, че други части на света могат да се изправят пред значително по-големи трудности по осигуряването на ресурсите, от които имат нужда“, казва Дънст. Едно предимство в кризата Съвсем естествено всяка криза е тежък жребий за едни, но и възможност за други. За Русия и Владимир Путин ситуацията се оказа благоприятна, а Москва се опитва да използва огромните си енергийни ресурси. Европа получава около 50% от синьото си гориво от Русия. По време на пандемията износът на Москва беше значително намален заради ниските нива на производство. Въпреки стартиралия процес по излизане от кризата през 2021 г. доставките не бяха увеличени. Това пък доведе до изчерпването на запасите в повечето европейски страни и до допълнително повишаване на цената, продиктувано от завишеното търсене. Така че Москва не само завиши доставките за Китай, но и поиска от Европа, и най-вече от Германия, да получи по-бързо разрешение за газопровода „Северен поток 2“ и да подобри значително позициите си. „Настоящата енергийна криза на два фронта дава кратък прозорец за възможности на Москва. От една страна тя натиска да завърши всички ключови енергийни проекти в Европа, а от друга подсилва ролята си на доставчик за Китай. Сегашната криза е по-скоро резултат от пандемията, но в бъдеще отново може да има дефицити заради опита за извършване на „зеления преход“, казва анализаторът от консултантската фирма „Контрол на риска“ Вита Спивак. Но Русия не само засилва износа на газ, а и намалява износа на въглища, макар и да го прави само за определени дестинации. От 1 ноември например Москва спря да доставя въглища за Украйна под претекст, че има увеличени нужди на вътрешния пазар. В същото време износът на въглища за други държави се увеличава, като процесът може да продължи и занапред. Именно заради целения ръст на износа на въглища към Китай, Москва изгражда и железопътна линия на стойност 10 млрд. долара към югоизточната си граница. „За да увеличи влиянието си, Москва има нужда от инфраструктура, а това е предизвикателство заради малкия времеви прозорец. Кремъл добре осъзнава, че този прозорец, в който може да продава в завишен обем на Китай и Европа, бързо се стеснява“, казва още Спивак.  

Comments