Общинският съветник Дилян Саманджиев с питане до кмета на Община Русе за състоянието на възпоменателните плочи в Парка на възрожденците

Русе

Регионални новини / Русе 8 Views 0

В ,,Парк на възрожденците‘‘ се намират много възпоменателните надгробни плочи на наши национални герои и опълченци. Част от тях са Любен Каравелов, Панайот Хитов, Никола Обретенов, Баба Тонка, Стефан Караджа и четници. В момента част от плочите не се в добро състояние, имената са заличени, счупени и напукани са самите плочи, времето е дал своя негативен отпечатък върху културното-историческо наследство на град Русе. Самите плочи не са оградени, за да може да се личи , че това е било гроб и са много невзрачни на фона на самата инфраструктура в парка. Също така и една ,,малка гробница‘‘ е надраскана със различен цвят спрейове, а и самото състояние на другите крипти като цяло не е добро, пише до кмета на Община Русе общинският съветник Дилян Саманджиев.

‘‘Преди близо 30 години, когато се изгражда Пантеонът в Русе, гробовете на нашите възрожденци и национални герои Любен Каравелов, Панайот Хитов, Никола Обретенов, Баба Тонка, Стефан Караджа, Филип Тотю, Хаджи Димитър и техни четници са били на специални места до църквата „Всях светих“, определени от общината и построени с много средства. Само паметникът на Любен Каравелов е тежал 5 тона. Красиви метални огради са заграждали гробниците на Баба Тонка и Стефан Караджа.Месеци преди да се открие през 1978 година Пантеонът на възрожденците са били ексхумирани останките на 12 национални герои, 13 четници, 13 опълченци и 3 руски военни. Каменоделска бригада пренася с кранове и камиони художествено-изработените надгробни камъни на българските възрожденци в двора на склад на общинската фирма „Паркове и градини“ зад завод „Зита“ в Западната промишлена зона на Русе. Тук те стоят захвърлени на открито близо 30 години. Още при самото пренасяне много от тях са изпочупени. Поради това, че са натрупани един върху друг, са се оцветили от дъждовете и сега се нуждаят от сериозна реставрация. Станали са обект и на посегателства – откраднати са металните огради на гробниците на Баба Тонка и Стефан Караджа, надгробието на Никола Обретенов, венецът върху гроба на Любен Каравелов, буквите от паметните плочи на Панайот Хитов и дъщерята на Захари Стоянов – Захаринка Стоянова, счупен е кръстът на руския генерал–лейтенант Токмачев.Това нехайство към паметта на нашите герои не е останало незабелязано от русенските историци. Според историка и журналиста Иво Жейнов това е сериозен удар върху българското културно и историческо наследство и нашите възрожденци не заслужават подобно отношение. С изготвянето на подробен устройствен план на Парка на възрожденците с главен проектант арх. Силвия Алексиева се предвижда създаването на една историческа алея. По предложение на Жейнов тя ще се намира от Пантеона на възрожденците до руското военно гробище. Купени са строителни материали за фундамента на паметниците и започна тяхното поставяне. Най-напред са възстановени така, както са били преди – отново в двойка и при същото разположение, надгробните камъни на Любен Каравелов и Панайот Хитов, които са били вдясно от църквата „Всях светих“.(…)Реставрират се оградите на гробниците на Баба Тонка и Стефан Караджа. В същия вид ще изглежда гробницата на Стефан Караджа, в която след Освобождението Баба Тонка извършва вторични погребения, като събира скелетите на 14 четници и ги полага в сандъчета в гробницата.Това родолюбиво дело – възстановяването на надгробните паметници на нашите възрожденци и национални герои, има своето историческо значение. То ще напомня на поколенията за бележитото минало на Русе.(…)Паркът на възрожденците е създаден върху територията на едно от старите гробища на град Русе. Той обхваща площ от около 98 декара. Обявен е за групов паметник на културата от национално значение в брой 35 от 1974 г. на Държавен вестник. Основанията за този акт са предимно от историческо естество(…)Гробището функционира до 1961 г. В средата на 70-те години са направени съобщения близките на покойниците да пренесат останките им в гробището „Чародейка“. Тази възможност е била много трудно изпълнима за живеещите в т.нар. „капиталистически“ държави. Според събраните сведения гробището е използвано по предназначение 166 години.До днес са запазени гробниците на Захари Стоянов, на Дончо Михайлов, на Сиджакови, друга четвърта гробница и паметникът на първия български морски дипломат Василий Шишмарьов. Според арх. Тончо Тончев, завеждащ общинската служба „Паметници на културата“, останалите три гробници и надгробието на Шишмарьов не са обявени за паметници на културата.В Парка на възрожденците е обособена Алея на загиналите съветски войни. Тя представлява гробище, в което са погребани 39 починали от болести, рани, а вероятно и по други причини, войници от Червената армия през 1944-1945 г.(…)От сведения, свързани с епохата на национално-освободителните борби, става ясно, че през 60-те години на ХІХ век е обособено място за погребения на осъдени на смърт, а по аналогия с практиката на други гробища и за самоубийци и починали в болницата без близки, скитници и т.н.(…)Гробището е било обособено на няколко основни части – православно, еврейско, католическо, френско военно, английско военно, австро-унгарско военно.Според документ от Архива на служба АСИ на Община – Русе, без дата, но вероятно от 60-те години на ХХ век, изготвен по повод предстоящото строителство на Пантеона на възрожденците, в него има 2800 гроба на евреи, 150 – на католици (германоезични, французи и др.), 133 гроба на френски войници, починали от рани или от холера през Първата световна война, 42 гроба на английски войници, загинали през Първата световна война, 33 гроба на австро-унгарски войници загинали през Първата световна война(…)Най-обширно е православното гробище. В него почиват тленни останки на българи, гърци и руснаци. В началото му е построена църквата „Всях Светих“ по проект на архитект Едуард Винтер. Около нея са погребвани и препогребвани най-видните граждани след Освобождението и редица национални герои – Баба Тонка, Тихо Обретенов, Атанас Обретенов, Никола Обретенов, Анастасия Обретенова, Захари Стоянов, Любен Каравелов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Христо Македонски, Димитър Ценович, Янко Ангелов. За всички тях общината е отпускала безплатно място в споменатия парцел.Вторият гроб на Любен Каравелов, направен през 1904 г. по повод 25 години от смъртта му, представлява гробна камера, иззидана от дялани камъни с дълбочина 2 метра и покрит с художествено оформен монолитен гранитен похлупак, тежащ около 5 тона.През 1867-1868 г. тук намират покой телата на участниците в четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа – Костаки Гюргювлията, Петър Кънчев, Атанас Боздуганов, Димитър Момчилов (обесен на портата на бащината му къща), Димитър Захарлията – знаменосец на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Стефан от Казанлък, Георги от Сливен, Иван от Търново, Васил от Орхание, Марин от Преслав, заарлията Никола и Христо Ахчиоглу. Тук е погребан от Баба Тонка обесеният Стефан Караджа. Върху анонимния му пресен гроб тя поставя знак и по-късно изравя и запазва черепа му, поставяйки началото на една от великите български легенди. Между годините 1868-1870 г. патриотично настроените русенски младежи чрез Баба Тонка поставят върху гробовете им надгробия от красенски камък с имената им, откъде са родом и как са загинали. В същия парцел са погребани и дейци в Априлското въстание през 1876 г. След Освобождението Баба Тонка организира вторични погребения, като събира скелетите на четниците в гроба на Стефан Караджа. Останките на 14 души са положени в 12 дървени сандъчета, разположени във форма на кръст в зидана с тухли гробна яма. Според Димитър Ведър това се случва в 1883 г. По нейна инициатива мястото е заградено с желязна ограда и е монтиран паметник от мрамор. В това гробище са погребани и загиналите на 8 и 9 август 1867 г. на парахода „Германия“ и в затвора войводи Никола Войводов и Цвятко Павлович. /в-к Форум‘‘

,,Това е моментното състояние на част от плочите в ,,Парк на възрожденците‘‘. Нарочно в снимките са включени и руските гробища, за да се види разликата. На това място са погребани велики българи, които са икони за българското самосъзнание. Аз си представям тези плочи да светят в нощта с цветовете на българското знаме, да се оградени с ковано желязо и с по-величествени плочи. А защо този парк да не стане открит музей с барелефите на Христо Ботев (бул.Христо Ботев) и Вапцаров (блок Червен), скулптурната фигура „Очакване“ – в градинката пред бившия Акушеро-гинекологичен комплекс и скулптурната фигура „ Момиче с кошница“ на ул. „Борисова“ или да радват очите на повечето хора? Ще го обмисля като предложение при съставянето на общинският бюджет, и, ако събера подкрепа от общинските съветници, ще го предложа. Смятам, че кмета Пенчо Милков има положително отношение към запазването на културно – историческото наследство в Русе, понеже видях чак кога се възстановиха част от барелефите и паметниците, а именно – по време на неговия мандат‘‘, каза общинският съветник Дилян Саманджиев.

Материалът Общинският съветник Дилян Саманджиев с питане до кмета на Община Русе за състоянието на възпоменателните плочи в Парка на възрожденците е публикуван за пръв път на Rousse.Info - Новини и събития от Русе и Русенска област.

Comments