Обида и срам. Как Беларус стигна до бунта

Коментари

Мнения / Коментари 20 Views 0

Бунтът в Беларус остава почти напълно неразбран в България, както и почти навсякъде в Европа. Така е поради непознаване на страната. Например в Германия, доколкото мога да преценя, има само една дисертация по съвременна политическа история на Беларус. Тя е изключително ценна и задълбочена. У нас има един човек, който познава политическата опозиция там до преди около пет години. Но той не взема думата. „Демократичната“ традиця Поведението на властите там е възмутително. Като прилагане на сила без законово основание спрямо политически несъгласни хора то е без прецедент през последните 30 години практически в цялото северно полукълбо. Изключенията са две - положението на гражданска война в бивша Югославия и практикуването на власт в Северна Корея. Затворническото население на Беларус през 2018 г. е най-голямо в Европа (след Русия) и три пъти по-голямо от затворническото население на България или Румъния. Не е ясно колко от затворниците са политически. Но е известно, че преди десет години след една следизборна демонстрация бяха арестувани над 600 души. (През тази година вероятно са в много пъти повече.) Докладите за преследване на евреи, протестанти, мюсюлмани, полското и други малцинства са нещо обикновено. Също толкова редовни са и докладите за нечестни, манипулирани и напълно в разрез международните стандарти избори. (За разлика от изборите в Русия там дори не канят „русофили“ и бивши сътрудници на местни кагебета да наблюдават и „свидетелстват“ за порядъчността на провежданите избори.) Според световния индекс на електоралната свобода, съставян от Фондацията за напредък на свободата в Мадрид, Беларус през 2019 г. е на 167 място от 198 страни, в групата на най-нечестните избори в света. За сведение: дори Туркменистан и Русия се справят по-добре. Понеже е актуално: референдумът за приемане на конституцията на Александър Лукашенко (името му на белоруски не се произнася така) през 1996 г. бе оценен като напълно противоречащ на демократичните стандарти. Тогава президентът се страхуваше, че след първия мандат няма да бъде преизбран и се зае с оправяне на основния закон. Последният диктатор? Медийното именуване на Лукашенко като „последният диктатор в Европа“ не обяснява нищо и е дори подвеждащо. Европа може да роди още диктатори. А и Лукашенко е съветски феномен, който няма нищо общо дори с диктаторите от Европа. Формалното разпускане на СССР е реално прехвърляне на властта от Москва в ръцете на националните водачи на комунистическата партия и местните кагебета. Конституциите са скроени по един и същи начин за всички наследници, членуващи в Общността на независимите държави (ОНД): президентски републики с вградени механизми на наследяване и подчинение на главния прокурор и силовите ведомства на президента. Главният прокурор има често и правото да отменя нормативни актове, както и опосредствана законодателна инициатива. Символите, празниците в модифициран вид и светиите от предишния режим също са запазени във всички страни от ОНД. Без Грузия, която напуска Общността след агресията от страна Русия през 2009 г. Лукашенко е просто най-младият от тези наследници, не е висш функционер на компартията, а председател на совхоз – съветско ТКЗС без частна собственост на земята. През 1994 г. идва на власт с избори (нечестните похвати тогава биват прилагани спрямо него и други кандидати), основен лозунг за „борба с мафия“ и корупцията, със стопанско-идеологическа представа за запазване на централното планиране и държавната собственост. Удържането му на власт през всичките тези години е следствие на три причини: прилагане на мръсни предизборни и изборни трикове спрямо конкуренцията, модификации на конституцията тип ОНД и използване на органите на реда стопанското планиране, включително подкрепа от тях и кагебе, и не последно по значение – купуване на благоденствие за народа и благоразположение от страна на чуждестранни инвеститори (най-вече от Русия, но не само). Стопанството на Беларус Тук е мястото да отбележа, че в България има няколко известни професора по икономика, които включваха в лекциите си възхвали за стопанската политика на Лукашенко като пример за подражание. Сега те също не взимат думата. Реалният БВП на човек от населението по последни сравними данни е 16 800 щ.д., около 1 800 щ.д. по-малко от България. Без тукашната хиперинфлация от 1996-1997 г. в средата на 1990-те икономката на Беларус (БВП в доларово изражение) е с около 12-13% по-голяма от тази на България. Сега положението е обратното. Консенсусната прогноза за рецесия в икономиката на Беларус за тази година отпреди сегашния бунт бе 13%. Основният фактор на благополучие и властова стабилност за дълги години е преференциалната (три пъти по-ниска от тази за България или Германия) цена на руски природен газ и други ресурси. Пристрастяването към тези цени има болезнени моменти в миналото, които са от значение и днес – валутна криза през 2011 г., превръщане на дълг в собственост на руски компании, включително Белтрансгаз и съответната инфрактуркктура (през нея преминава 10% от природния газ за ЕС), доминираща руска държавна собственост в банковата система. Тези неща са лост за политическо влияние, мотив за интеграция с Русия и Евразийския съюз. Те обясняват до голяма степен и външнополитическите странности на президента. От значение в близко бъдеще ще има и делът на необслужените кредити (сега 13% кредитния портфейл), доларизацията на икономиката (окоро 70%) и ниското равнище на валутни резерви в централната банка (които покриват сума на внос за около два месеца) и изобщо в разплащателната система. Държавният дълг (предимно към Русия) е 60% от БВП. Бунтът Сегашното положение в Беларус е едно от многото доказателства, че политическото несъгласие често няма икономически основания. Страната и гражданите й много печелят от руското ембарго на внос на селскостопанска продукция от ЕС. Една от приятните изненади в московските магазини са морските деликатеси произведени в Беларус. Делът на беларуски малки предприятия в износа е нетривиално висок – около 46% (при средно 8-10% в ЕС), докато делът им в БВП е относително нисък - 25%. Според оценки на колега от Института Мизес в Минск, сивата търговия с Русия и Украйна (поради конфликта на тази страна с Русия) е около 20 млрд. щ.д., тоест 30% от БВП. Данъците върху личния доход са 13%, върху корпоративния – 25%, върху труда (здраве и пенсии) – 35%. Съществено перо в държавния бюджет е 50-процентното износно мито върху петролните продукти. Той е дълбоко зависим от този данък. Фактически няма оплаквания от тази система. Политическото недоволство на гражданите се корени в обидата и чувството за срам от управлението на Лукашенко. Това е причината протестите да се водят от жени, те са тяхното „симпатично трио“. На протестите те носят бяло-червения флаг на независима Беларус. (С една от конституционните промени президентът върна съветския флаг на страната, украсен с нещо като народни шевици.) Те носят и флага на ЕС, понякога и тези на съседни страни. У нас почти никой не обяснява два много важни факта от изборите на 10 август. Има всички документални основания да се смята, че победител и Циханоуска. Нейната програма бе да бъде временен президент, който да подготви почвата (включително конституционно) за нови плуралистични и честни избори. Именно с нея тя спечели подкрепата на избирателите. И затова за нея са гласували и държавни служители, и работещите в държавните и руските предприятия. В първия ден след началото на недоволството руската централна банка издаде указания за безлимитна ликвидност за банковата система на Беларус. На петия ден от протестите Лукашенко оправда оставането си на власт със струпването на натовски танкове и самолети край Варшава. На 54-ия ден Путин потвърди обещаната вече логистична и безусловна кредитна подкрепа, осъждайки външната намеса в Беларус от други страни. Много е вероятно Лукашенко в най-скоро време осъди публично Натовските въжделения на Грузия (с вероятен успешен завършек) и на Украйна (с неясно бъдеще). Нищо че в началото на годината ги подкрепи, осъждайки с половин уста политиката на своя покровител. Обществената обида и срам остават. * Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Comments