"Няма ли пари, няма и любов". За какво протестират пътните строители

"Няма ли пари, няма и любов". За какво протестират пътните строители

Коментари

Мнения / Коментари 26 Views 0

Той разбърква вече третото си кафе за деня и пристъпва от крак на крак, за да се сгрее. Под тънкия му найлонов дъждобран просветва яркожълта жилетка, а той току придърпва качулката на дъждобрана над главата си. Вече трети час е под непреставащия дъжд в центъра на София. Заобиколен е от още няколкостотин свои колеги със светлоотразителни жилетки, чадъри, дъждобрани, знамена, свирки, плакати, чашки кафе. „Как за какво сме тук? За да ни дадат заплатите ни, нашите пари! За какво друго да сме тук?“, казва възмутено той. Готов е да разкаже историята си, но – както повечето хора тук – не иска да си каже името, нито пък да назове фирмата, за която работи. Той е един от пътните строители, които в понеделник протестираха пред Министерския съвет с настояване държавата да им изплати дължимото за ремонти, аварии и зимно поддържане. Казва, че е от Хасково и че цял живот се занимава със строителство. От два месеца обаче не е получавал заплатата си. Други от неговата фирма – от четири. Според пътните фирми, които протестират от няколко месеца, държавата им дължи над 800 млн. лева за вече извършени дейности по изграждане, ремонт и поддръжка на пътища. Правителството обаче твърди, че държавата е платила авансово много повече пари от исканите. В понеделник от Българската браншова камара „Пътища“ (ББКП) изпратиха писмо до премиера Стефан Янев, в което заплашиха държавата със съд и поискаха оставката на регионалната министърка Виолета Комитова. От фирмите обявиха също, че ще провеждат ежедневни блокади на ключови места в страната, докато исканията им не бъдат удовлетворени. „Както чувам, всеки ден ще бъдем тук, ако не дадат парите“, казва и протестиращият от Хасково. „Сега един от нашите отиде вътре да се разберат“, добавя той и сочи към сградата на Министерски съвет. „Така казаха, че имало един от нашите. Ако нещо успеят, хубаво, ако не – продължаваме в същия дух.“ Докато говорим, от колоните пред бившия Партиен дом гърмят патриотични песни. „Шуми Марица“ прелива в „Тих бял Дунав“ и се смесва със звука от клаксоните на цяла редица камиони и снегорини. Тежкотоварната техника е докарана въпреки забраната за навлизане в центъра на града. Посланията на шофьорите им са поставени върху предните стъкла – ще има зима без снегорини, заплашват те. От фирмата на работника от Хасково също са докарали техника. „Една част даже останаха извън София, не ги пуснаха“, обяснява той. „Иначе имаме към 4 километра камиони. Но следващия път ще влезем вътре, и с багерите ще дойдем“, казва той. „Гладът е по-силен от тока.“ Самият той не знае какви точно са причините за бавещите се заплати и в какво точно се състои спорът. Казва, че само „началниците знаят. На нас ни стига да ни дават пари“. От писмото на ББКП става ясно, че фирмите оспорват твърденията на министър Комитова, че са получили повече пари от тези, за които претендират. „Близо 2/3 от дружествата, които са страна по договорите за текущ ремонт и поддръжка, нямат нищо общо с цитираните аванси“, пишат те в писмото си до служебния премиер. Те отхвърлят исканията на Комитова да преговаря само с шефовете на дружествата, без посредници, и предупреждават, че ако проблемът не бъде решен максимално бързо, през зимата много пътища ще останат непроходими. Редица населени места пък ще останат откъснати от света. Протестиращият строител от Хасково не е запознат с писмото на браншовиците, но има свое собствено обяснение защо работодателите му трябва да получат исканите пари. „Кой прави пътищата? Ние. Кой оправя тук всичко? Ние. А къде са ни парите? Затова сме тука“, обяснява мотивите си той. „Защото без тези пари какво да правим – вкъщи почват кавгите. Почваме да се караме с жената. Ти отиваш на работа, а пари няма. Децата ходят на училище, не можем да ги издържаме. Пари няма ли – любов няма. Не е ли така?“, пита реторично той.  

Comments