Новите бойни машини на пехотата - евтиното може да излезе скъпо

Новите бойни машини на пехотата - евтиното може да излезе скъпо

Разследвания

Мнения / Разследвания 106 Views 0

След години отлагане правителството е на път да купи поне 150 бронирани машини за пехотата в модернизационен проект на стойност 1.46 млрд. лв. (с ДДС) до няколко месеца.

От тях 90 ще са бойни машини, а 60 - спомагателни. Късата листа за последната фаза на процедурата е от 4 чуждестранни фирми, които трябва да представят окончателните си оферти на Министерството на отбраната (МО) до 16 декември. След това военните ще изберат две от офертите и ще проведат изпитания на машините, преди да пристъпят към преговори за сключване на договор.

Според източници на OFFNews обаче е напълно възможно избраните компании да доставят конфигурации от машини с въоръжение, което ще излезе в пъти по-скъпо в следващите години и ще има проблеми при поддръжката. Вместо да инвестират в по-скъпи и по-качествени конфигурации с по-оптимална и сигурна поддръжка за периода, в който ще са в експлоатация, експертите от МО насочват процеса към далеч по-компромисни предложения за нова техника. Склонността България да се спре на по-евтина, но и недалновидно изготвена оферта, е залегнала още в методологията за оценяване на предложенията.

Макар самата методология да не е публична като много други детайли от проекта, който от самото му начало е по-скоро държан в сянка от МО, няколко независими източника на OFFNews потвърждават някои спорни решения, залегнали в процеса на оценка на предложенията. Например, логистичната поддръжка на новите машини се равнява само на 5% от оценката, което показва, че поддръжката у нас няма да е приоритет. При закупуването на нова бойна техника стойността на поддръжката през целия жизнен цикъл често достига до 60% от цялата цена на оборудването – важно е да имаме предвид, че България е на път да придобие машини, с които ще си служи повече от 30 години, така че ремонтът, поддръжката и модернизацията на техниката е от огромно значение. Въпреки това, от МО са преценили, че 5% тежест в метода за оценяване на офертите е достатъчно за елемента, който е сред най-определящите при подобен избор.

Индустриалното сътрудничество пък е спаднало едва до 10% във формулата за оценяване, въпреки че на първоначален етап имаше 30% тежест при избора на доставчик на новите бронирани машини. За последните две години редица политици и отговорни лица, пряко свързани с процеса на модернизация на армията, публично обявиха, че в превъоръжаването на Сухопътните войски ключов фактор за крайното решение ще бъде именно готовността на фирмите производители да работят активно с българската отбранителна индустрия, развивайки нейния потенциал и гарантирайки повече ползи за местната икономика. За много български компании в бранша този проект е реален шанс не само за печалба, но и за придобиване на нови производителни способности, както и за разработване на нови продукти с опция за износ към трети страни. Финалната методология за оценка обаче попарва тези надежди, като смъква важността на индустриалното сътрудничество едва до 10%. Това несъмнено е доста изгодно за онези чуждестранни компании в търга, които планират само довършителни работи по машините да се случват в България, а не истинско индустриално сътрудничество, което да подпомогне местната промишленост и да стимулира родната икономика. Подобно отношение към процедурата е доста странно от страна на военното ведомство, тъй като по този начин България сама пропуска отлични възможности за икономически ползи, с които да компенсира поне малко така или иначе скъпия модернизационен проект.

Тест, като за 1966 г.

Като тежест при финалната оценка за способностите на техниката са заложени цели 45%, при положение че новите бронирани машини ще бъдат избрани без да бъдат тествани бойните им способности или поне не по начин, подходящ за модерната техника от 21 век, с която те ще бъдат оборудвани. Според два различни източници от фирмите, участващи в търга, избраната машина ще бъде тествана само с два типа стрелби. Упражнението ще е същото като за съветския бронетранспортьор БМП-1, който се произвежда в периода 1966 - 1983 г. Тестът ще се извършва на полигон, като стрелбата с оръдието може да се осъществи и от място – екипажът ще има право да спира до 10 секунди преди да стреля. За БМП-1 това е разбираемо, тъй като няма стабилизатор, който да позволи на оръдието да държи на прицел целта и да стреля в движение, но в заданието за новите бойни машини за пехотата се изисква те да могат да водят стрелба с оръдие в движение. МО обаче явно е решено да придобие нова техника за повече от милиард, без реално да види доказателства, че тя покрива заложените изисквания. Източници на медията ни потвърдиха, че резултатите от изпитанията ще се оценяват само с „да“ и „не“, тоест няма да има никакво значение коя машина и коя оръжейна система са се представили по-добре, кои са стреляли по-точно, кои са уцелили мишените без спиране и т.н.

За оценката и съответно за крайния избор няма да има никакво значение и как работят останалите свръхмодерни технологии в новите машини, които се очаква да служат на пехотата ни около 40 г. Конкретните технически задания, изпратени на четирите компании-финалисти, за това с какво трябва да са оборудвани машините, по традиция са секретни. От проекта за инвестиционен разход е ясно, че под бронята трябва да има доста модерна и скъпа техника, която трябва да покрие стандартите на НАТО. В публичната част на проекта някои от задължителните способности на оборудването и въоръжението са описани. То трябва да има техника, която “да записва през деня, нощта и при условия на много ограничена видимост изображения на обекти или действия, представляващи интерес, и да изпращат такива изображения и подпомагащи данни до център със специално предназначение за тяхното обработване/използване/ обобщаване по бърз и защитен начин”. Изисква се и комуникационна и система за обмен на данни, както и автоматизирана система за управление на огъня на самоходна минохвъргачна батарея. Как ще бъдат изпитани тези системи и как ще се провери коя компания предлага по-ефективен комплект на българската армия, така и не става ясно.

Властта: Всичко ще е както трябва

Анатолий Величков, който е заместник-министър на отбраната, твърди, че машините ще бъдат изпитани както трябва.

“Целите и полигона са съобразени с реална бойна обстановка, в която да бъдат изпитани машините. Ако някой чувства притеснение, значи самата му машина не е пригодена”, каза той за OFFNews.

Според него и останалите възможности на машините ще бъдат изпитани, макар и да не разкри как точно ще стане това. Величков заяви, че “целта на инвестиционния проект не е да се спестят пари, а в рамките на тези 1,24 млрд лв. (без ДДС) да накараме изпълнителите на поръчката да дадат повече способности. Не да намалим цените за сметка на загуба на способности, а в обратния смисъл - да изпълним целия финансов ресурс с повече способности”. Величков обясни още, че поддръжката на машините след изтичане на гаранцията им ще бъде възложена на държавните заводи от групата ТЕРЕМ.

Според няколко политически източници и представители на фирмите участници в процедурата, лобитата в управлението на проекта от Сухопътни войски и Министерството на отбраната вече са се насочили конкретно към коя машина да бъде придобита. Изглежда, че покупката ще бъде най-лошият възможен вариант, тъй като ще се придобие евтино военно изделие, което няма да бъде подложено на реални сериозни изпитания, но пък поддръжката му занапред ще бъде скъпа за армията, след като премине гаранционният срок и следователно машините за милиарди ще стоят на трупчета.

Още на стр. 2


Компаниите и машините

Стратезите на МО и Сухопътните войски определиха 4 големи чуждестранни компании като потенциално най-перспективни за проекта на база на предварително изпратените запитвания за информация – на този етап от процедурата късата листа се състои от ARTEC GmbH (Германия), Patria (Финландия), NEXTER Group (Франция) и General Dynamics European Land System – MOWAG (Швейцария).

ARTEC предлагат машината Boxer, която според експерти е най-добрият вариант, но и най-скъпият, поради което вероятно опцията няма да бъде предпочетена. Макар машината да е известна с добри способности, заделеният бюджет за българската поръчка и самият начин, по който процедурата е структурирана, вероятно няма да позволят на работната група да класира германската оферта на първо място.

Patria ще даде конкретна оферта за Patria AMV. Моделът е модулен и може да бъде конфигуриран според нуждите на армията. Финландската държавна компания предлага машините да се произвеждат в България. Patria AMV е сочен за един от фаворитите към момента.

General Dynamics European Land System – MOWAG (Швейцария) предлагат PIRANHA IFV. В момента компанията изпълнява големи поръчки в Испания и Румъния, което би й позволило да предложи ниска цена, тъй като има готова производствена линия. Компанията обещава голяма част от работите по машината да се изпълняват у нас. GDELS среща сериозна подкрепа в България, като от години се носят слухове, че именно тази компания ще е предизвестеният победител в конкурса.

NEXTER Group – Франция предлага VBCI 2 с 8x8 задвижване и Titus с колесна формула 6х6 за спомагателните машини. Също предлага съвместни действия с български компании. Французите също изглеждат като сериозен играч, като при официалната визита на френския президент Макрон представители на компанията бях част от бизнес делегацията, която го придружи. Експерти счетоха това като важен знак, който може да говори, че френското предложение към България може да разчита на подкрепа на най-високо ниво, а това може да се окаже решителен фактор на финалната права на проекта.

Какви ще са куполите?

Тъй като офертите за цялото оборудване се искат от компаниите, произвеждащи бойни машини, куполите и оръжейните системи реално ще се изберат от тях, а не от българската страна. Този подход обаче води до логичен риск – производителите на шасита вероятно ще се обърнат към компании, които предлагат по-евтини продукти за сметка на способностите, за да генерират повече печалба за себе си. Интересно е решението на МО да не постави по-конкретни изисквания за това какво да е въоръжението на пехотата за следващите 40 г. или директно да направи този избор в отделна процедура, тъй като на всеки експерт от сектор отбрана е ясно, че оръжията и системите, интегрирани в машините, са онова, което в действителност определя бойните способности на новата техника.

До тук четири компании, които произвеждат и предлагат куполи и оръжейни системи, официално са заявили, че искат да се борят за спечелване на конкурса за превъоръжаване на българската пехота. Това са израелските компании Rafael и Elbit, норвежката фирма Kongsberg и белгийците John Cockerill Defense. Изборът е решаващ за способностите, които армията ни ще има в следващите десетилетия, като това ще определи как пехотата ще може да изпълнява мисиите си у нас и зад граница.

Едно от големите неизвестни тук е дали куполът, с който ще разполагат Сухопътните войски до няколко години, ще бъде автоматичен или с екипаж. МО не е посочило ясно какво точно иска – за купол с мерач се присъждат точки в системата за оценка, докато за купол без мерач – не. Въпреки това обаче ведомството не е заявило категорично, че не иска новите куполи на армията да са автоматични – всеки производител на машини трябва сам да реши какво да предложи и дали може да си позволи да загуби точки според решението си. Интересен детайл е, че фирмите нямат право да предлагат няколко варианта, от които България да избира, което драстично намалява собствените ни възможности да изберем от повече и по-добри предложения.

Норвежците от Kongsberg се ползват с добра репутация в бранша, като способностите, които биха осигурили на пехотата ни, далеч не са за подценяване. Те обаче произвеждат само автоматични куполи без мерач, което може би ще бъде сериозен фактор да не се окажат фаворит при крайния избор на производителите на бронирани машини.

Другият сериозен играч при куполите – John Cockerill Defense – вече обяви, че води разговори за участие в процедурата с Patria и NEXTER. Белгийците твърдят, че куполите и оръжейните им системи са съвместими с машините на всички четири производители на шасита. Основното предимство, което от компанията изтъкват, е, че техните куполи са модулни и въоръжението им може лесно и бързо да се надгражда и променя според различните нужди на армията. От компанията твърдят, че това е по-финансово изгодно в дългосрочен план и обещават сериозни възможности за работа с местния бизнес и износ навън.

Двете израелски компании, които участват в надпреварата при въоръжението, са познати на пазара отдавна, включително и у нас. Те вече са интегрирани с машините на някои от участниците в други държави и вероятно ще се опитат да участват и у нас в подобни конфигурации. Elbit Systems имат опит при интеграцията с Piranha V в Румъния, а Rafael – с германските Boxer в Литва. Rafael имаха огневи демонстрации и с Patria в България, използвайки 30-милиметровото американско оръдие Bushmaster II, което е със стандартен натовски боеприпас. То изглежда ще е предпочитаният избор от армията ни. Френското предложение на NEXTER за 40 мм оръдие, което дава много по-добри резултати, не е взето под внимание от Сухопътните войски.

Тъй като критерият най-ниска цена ще бъде водещ при избора на нови бойни машини за пехотата, изглежда, че заради куполите фаворити ще са офертите на GDELS и Patria, ако изберат отново да играят с израелските доставчици на куполи - Rafael и Elbit. И двете фирми обаче имат зад гърба си проблеми при изпитания на стрелби. Експерти предупреждават и за друг риск, свързан с бизнес модела на двете израелски компании – сериозни скрити разходи при експлоатацията на техниката, доста високи цени за поддръжка, ремонт и резервни части. В подобен сценарии България би рискувала евтиното решение днес да се окаже доста по-скъпо и натежаващо на държавния бюджет утре.

В Румъния, където в експлоатация е Piranha V, машината е интегрирана с купол на Elbit. Израелската компания се провали при първоначалните стрелкови изпитания и ги издържа успешно чак при повторни изпитания в Норвегия през март тази година. Наскоро обаче министерството на отбраната в Румъния поиска 8.5 млн. евро неустойка от компанията GDELS заради забавена доставка на Piranha V за румънската армия. Договорът за доставката на 227 бронирани машини Piranha V бе подписан през януари 2018 г. - той е на стойност 895 млн. евро. Първите машини трябваше да бъдат доставени в началото на 2019 година, но това така и не се е случило. Освен това, според румънското военно министерство, бронираните превозни средства не отговарят на минималните изисквания и спецификации. Според договора 197 от 227-те машини трябва да бъдат сглобени в Машиностроителния завод в Букурещ.

България също има лош спомен от работата си с Elbit. През 2007 г. беше прекратена сделка за над 57 милиона евро за модернизация на на хеликоптерите МИ-24 и МИ-17, след като две години по нея не се направи нищо, тъй като се оказа, че Elbit нямат лиценз от Русия, но израелската компания прибра 9 млн. лв В МО още помнят тази случка и нагласите за този ключов проект по-скоро не са в полза на компанията.

Другата израелска фирма, която също е сериозен претендент за осигуряване на новите куполи за българските машини, също среща сериозни предизвикателства в настоящите си проекти. Rafael има сключен договор в Чехия, където за момента не се представя особено убедително. Само преди десетина дни чешкото Министерството на отбраната призна за проблем с резервните части за купола с дистанционно управление на Rafael (RCWS), който е монтиран на машина Pandur с 30 мм оръдие. “Нямаме достатъчно пари за ремонти на Pandur II, има дългогодишен недостиг”, каза генерал Алеш Опата, цитиран от специализираните издания. В чешкия парламент имаше и парламентарни питания, тъй като голяма част от чешките Pandur-и са неизползваеми заради липсата на резервни части. Оказва се, че Rafael бави изключително много доставките на части за ремонт, като средният период на чакане достига до цели 18 месеца. Подобна ситуация в България би имала изключително тежки последици върху боеспособността на пехотата – предвид факта, че България ще разполага само с 90 бойни машини, те ще са основната бойна сила на Сухопътните войски при мисии и у нас, и зад граница. От тяхната изправност зависи дали България ще изпълни единственият си ангажимент към НАТО - 3 батальонни бойни групи. Това обаче би било невъзможно, ако всеки ремонт ще отнема средно година и половина. В официален отговор на Rafael се казва, че забавянето е заради спецфичното оборудване на чешките машини.

Рискове дебнат отвсякъде

Рисковете пред успешния избор на качествена нова техника за пехотата не са малко. Предвид факта, че този проект се бави и подготвя от години, би било редно военното ведомство да прецени и разпише доста по-внимателно изискванията и правилата, при които да се случи финалният избор за нова техника. Макар процесът вече да е в доста напреднал етап, военното ведомство има още възможности да напасне процедурата така, че Сухопътните войски да се сдобият с наистина модерно, надеждно и ефективно оборудване, без самият процес да се бави повече. Самите пехотинци също вече губят търпение – преди броени дни по време на официалните чествания на празника на Сухопътните войски командирът им ген.-лейтенант Михаил Попов държа необичайно остра реч, пълна с горчивина, която бе изпълнена с критики именно за отношението към СВ и към процеса по модернизацията им. "Когато очаквах високо технологичното обновление на Сухопътните войски, в средата на годината виждах светлина в тунела. Оказа се, че светлина им, но не бе тази, която очаквахме. И сега пак сме в тунела, светим си с газения фенер и се надяваме. Надеждата на СВ е като котката с девет живота дано да ни стигнат, че не останаха много", посочи ген. Михаил Попов. Предстои да видим дали МО ще смени газения фенер с нещо по-сигурно и съвременно, което да освети ярко пътя на пехотата към 21-ви век.

Comments