Новите бедни, които ще решат изхода от изборите

Новите бедни, които ще решат изхода от изборите

Коментари

Мнения / Коментари 58 Views 0

Обикновено ферментът на фрустрацията кипва там, където бедността е сравнително отскоро и се появяват „новите бедни“. Ерик Хофър, „Истинският вярващ“ (1951) Бедността е онова, което се измерва като бедност. Иначе „тя не е порок, а голяма свинщина“, както гласи един руски каламбур от края на XIX век. Това състояние е толкова неприятно, че в класическата икономика се предполага, че малцина не биха се старали да се измъкнат от него. Затова икономистите от онова време се интересуват от богатството на народите. Вниманието към бедността винаги е било политически феномен, свързан с търсене на обществена подкрепа. Новите бедни във всички общества са двигател на обществената промяна. Дори и да има общо намаляване на бедността, съревнованието за гласа на избирателите издирва губещите от едно или друго стечение на обстоятелствата, за да ги мобилизира за промяна. Ако броят на тези хора е по-малък отколкото при предишните избори, налага се те да бъдат произведени. Като самочувствие и възприятие, не задължително в действителност. Какво означава да си беден днес Предизборната ситуация през 2021 година се различава от изборите след 2001 година досега по това, че сега наистина ще има нови бедни. Положението няма да бъде сведено до мизерия. Дори когато се е случвало да се стигне до нея, като например през 1996 – началото на 1997 година, обществената промяна се е случвала поради обстоятелството, че обедняването е относително скорошно. И недоволството е по повод загуби, които са се случили неотдавна. Ако постоянно мизерствате, вие нямате много време да се занимавате с обществени дела. Но ако сте недоволни от загуби от миналата година, ако бедността е временна, е възможно да потърсите отдушник в някаква обществена деятелност. И изборите дават прекрасна възможност без много усилия, с едноактно действие, да подкрепите някой, който обещава бърза промяна към по-добро. Естествено е при спиране на стопанския живот, хората да губят доход. Но дори според изчисленията на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към КНСБ през 2020 г. семействата, които не могат да си позволят „издръжка на живота“, каквото и да означава това понятие, намаляват от 68% на 65% от домакинствата в страната, въпреки че самата издръжка се увеличава, макар и с малко. Издръжката на живота според ИССИ не е бедност по някой от известните в статистиката критерии. Независимо дали вземаме за ориентир Националния статистически институт (НСИ), Евростат, Световната банка или Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). През 2020 г. издръжката на живота според КНСБ е 2542 лева на месец или 635.5 лева на човек от четиричленно семейство. Тези пари са доста повече от онова, което се смята за национален критерий за бедност. През 2020 г., според приетия от правителството праг за бедност, той е 363 лева. ИССИ никога не е разяснявал ясно методиката, по която се изчислява издръжката. В дъното й обаче е възгледът на Карл Маркс от „Покупка и продажба на работна сила“ (глава 6 на „Капиталът“). Проблемът не в използването на този възглед, а в това, че трудовият договор не е за покупко-продажба на работната сила, а договор за нейното преотстъпване за ползване при определени условия и за определен период от време. Затова в изчисленията на ИССИ не се вземат предвид много обстоятелства. Колегата Явор Алексиев преди три години преизчисли техните замервания, сравнявайки ръста на разхода от 2008 до 2018 година (31%) с ръста на средната месечна заплата (119%) и се оказа, че ако в началото на периода 44% от домакинствата са могли да си позволят издръжката, то в края му техният дял е 73% от всички домакинства. Номерът с новината обаче е, че се слага много висок праг, не се отчита действителен брой на членовете на домакинствата, вътрешно семейното преразпределение, страничните доходи (от икономиката на бурканите през безплатната работа на роднини до рентата от собственост) и динамиката на цените на активите, с които те разполагат. След като е направено това упражнение, начинът, по който се е стигнало до левовия израз на издръжката в предизборна обстановка, бива забравен. Кандидатите от различните партии имат свободата да се позовават на резултата от сметките, трудно е да се преизчислява на глас, а и никой няма да слуша. Правителствата правят нещо подобно. Всяка година те преизчисляват линията на бедност нагоре (защото нарастват доходите). Това става по методика на изследванията на работната сила на Евростат. Но критериите, по които са правени изчисленията преди 20 или 10 години, са забравени и се изисква специално усилие да бъдат намерени и разбрани. Избирателите нямат нито желание, нито време, нито пък им е занятие да правят това. Колкото по-зле изглеждат нещата, толкова по-добре за политиците. Те биват избирани, защото се позовават на способността си да „оправят нещата“ и обещават да сторят именно това. Предизборните стратегии През 1997 г. най-приложимият за България критерий за бедност е този на Световната банка и ООН за крайна бедност – 1.9 щатски долара на ден на човек. През 2020 г., понеже правителството е вдигнало прага спрямо предишната година с 12 лева, критерият вече е 7.5 щатски долара или приблизително 6.2 евро на ден. През 2021 г., според разменния курс за деня, вече става дума (след едно скорошно увеличение от 6 лева) за 7.6 щатски долара или 7.3 евро на ден. Сравнението на 2019 година с критерия от 1997 година би показало намаляване на дела на бедните в България от около 26 пъти (точността зависи от разменния курс, който се смята за постоянен). Това е крайно неудобно за участващите в избори сравнение.Защото за периода 1998 – 2021 година през всяка изборна година се оказва, че статуквото е по-добро от предишното положение на нещата. Остава сравнението с бъдещето. То не е известно със сигурност. И колкото по-зле изглежда настоящето, толкова по-лесно и достоверно в очите на избирателите изглежда обещанието нещата да се оправят. Предизвикателствата са донякъде различни за политиците от правителството и техните конкуренти за изборите за нов парламент. Конкурентите през 2021 г. ще убеждават избирателите, че положението им се е влошило през миналата година. И ще бъдат прави. Политиците от управляващата коалиция ще доказват, че са допринесли да се избегне най-лошото и че са предпазили от обедняване възможно най-много хора. Те също ще са прави. Но тук очевидният проблем е, че никога с 50 милиарда лева (колкото е приблизително бюджетът с резерва и новите заеми) не можеш да спасиш всичко в икономика за 110-120 милиарда. Иначе казано, проблем на статуквото в политиката на 2021 година е да обясни защо не може да помогне на всички. Колко ще са все пак новите бедни Представянето на ползи за „всички“ е винаги най-големият и никога нерешим напълно проблем в политика. Според изказа на бившия финансов министър Владислав Горанов от март миналата година, правителството не може да помогне на „маргинализираните групи“ хора, които работят за себе си. Според интервю на социалната министърка Деница Сачева от началото на февруари тази година, по принцип е невъзможно да се помогне на хора, които са „недобросъвестни данъкоплатци“ – нямат трудов договор, работят за себе си или на сезонни договори или в чужбина. Подробният анализ бързо може да докаже, че основна причина за маргинализиране и недобросъвестност на данъкоплатците е самата правителствена политика от много години насам, най-често подкрепена от синдикати и работодатели. Но тук е важно да видим колко са „недобросъвестните“ и „маргинализираните“ и какво се случва с тях. По последни данни на НСИ работещите за себе си са 960 хиляди, 80-85 хиляди са „обезкуражени“ да търсят работа, 350 хиляди са извън заетост-образование-обучение. Към тях трябва да се добавят около 80 хиляди без гражданска регистрация и около 150 хиляди завърнали се от временна работа в чужбина. Което прави приблизително 1.6 милиона души. Ако всички тези хора живеят с 500 лева на месец, приносът им към централния бюджет вероятно е 1.8 милиарда на година само по линия на ДДС. Ако живеят с доход, равен на правителствено определената линия на бедност (369 лева) – приносът ще е 1.1 милиарда. А ако е вярно изчислението на издръжката на живота от ИССИ – то приносът им би бил 1.9 милиарда приход от ДДС (без да се смята облагането с акцизи на пиенето и пушенето). За сравнение, схемата за субсидирани заеми за физически лица на Българската банка за развитие (ББР) е за 144 милиона лева (приблизително толкова правителството, което и да е то, ще изразходва на един астрономически ден през тази година) и се разглеждат заявления на 47 хиляди души. Делът на бедните по критерия крайна бедност ще се увеличи на 1.8-2% от населението. А на тези под националния праг на бедността – от 22.6% през 2019 г. на 29.4% в началото на тази година. При българите бедните по този критерий ще са най-малко – 21.7% (от 16.7% преди COVID-19), т.е. новите бедни вероятно ще са 5%. При турците – 40.1%, увеличение от 8.5%. При циганите положението е доста по-неблагоприятно: през 2019 г. от тях 64.4% са под националния праг на бедност, в началото на тази година вероятно са 83.7% - разликата е 19 на сто. Тези разлики в процентите са новите бедни. И те са резервът от избиратели, които вероятно ще решат изхода от парламентарните избори. * Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Comments