Недописана пиеса. Какво очаква жените в Афганистан при властта на талибаните

Недописана пиеса. Какво очаква жените в Афганистан при властта на талибаните

Коментари

Мнения / Коментари 45 Views 0

През изминалите дни една снимка обиколи социалните мрежи. Правена е само часове преди или след навлизането на талибаните в Кабул. На нея се вижда афганистанец, който боядисва с бяла боя витрината на магазин. Под боята прозира плакат на незабрадена млада жена с открито лице и коса. Коментарите под снимката са еднозначни – афганистанците се подготвят да заживеят отново по строгите правила на талибаните. Снимката има и друго ясно послание – в очакване на талибаните афганистанските жени отново изчезват, скрити зад заключени врати, спуснати завеси или слоеве блажна боя. Спомените от времето, в което бунтовниците управляваха страната, са все още пресни. Тогава на жените беше забранено да работят, да излизат навън без мъж от семейството, който да ги придружава, да учат в гимназии и университети, да показват лицата си. Религиозната полиция налагаше брутални наказания като бой с пръчка за излизане от вкъщи без придружител и убийство с камъни в случай на прелюбодейство. Дни след като талибаните превзеха и столицата Кабул, това, което всички се питат, е: освен от плакатите и витрините на магазините, ще изчезнат ли отново афганистанските жени и от улиците, училищата, държавните институции и телевизионните екрани? Работата като мечта Думата, която най-точно описва настроенията сред афганистанските жени през изминалите дни, е страх. Голяма част от тях са притеснени, че талибаните действително ще наложат същите правила като през 90-те години на миналия век. „В голям шок съм“, казва 26-годишната Захра. „Как е възможно аз като жена, която се е трудила толкова много, за да учи и да напредва, сега да се крия и да си стоя вкъщи?“ През последните 5 години Захра, която живее в северозападния град Херат, е работила в местна неправителствена организация. Занимавала се е с кампании, които да образоват хората за правата на жените. Преди около месец обаче, когато талибаните започват да наближават Херат, Захра спира да работи от офиса на организацията. В четвъртък, когато бунтовниците превзеха града, тя изцяло прекъсва работа. Десетки хиляди други жени се намират в същото положение. Международните агенции съобщават и за случаи, в които самите талибани забраняват на жените в завзетите от тях провинции да ходят на работа. В началото на юли бойци на движението влязоха в клонове на местна банка в град Кандахар, наредиха на жените, работещи там, незабавно да си отидат вкъщи и ги предупредиха, че повече няма да работят в банката. По думите на служителките талибаните са им предложили техни роднини – мъже, да заемат постовете им. „Много е странно да нямаш право да ходиш на работа, но такова е положението сега“, казва пред Асошиейтед прес една от засегнатите жени. Тя е работила в счетоводния отдел на банката. „Сама се научих да говоря английски, научих се как да работя с компютър, но сега ще трябва да си търся друго място, където да работя само с жени“, казва още тя. За подобен случай се съобщава и в Херат. Тези действия обаче противоречат на обявената от лидерите на движението линия. В своите изявления водачите на талибаните многократно заявяваха, че няма да ограничават правото на жените да работят. Право на образование Подобна изглежда ситуацията и с обещанията на талибаните да не спират момичетата от училищата и университетите. Когато в неделя 22-годишната Айша Хурам се запътва към лекцията си в Университета в Кабул, служителите я спират още на входа на сградата. Казано ѝ е да се прибере вкъщи и да изчака решението на талибаните, които тепърва ще обсъждат дали на жени да бъде позволено да посещават университет. Айша, която следва международни отношения и има само два месеца до завършването си, казва, че е изключително разочарована от западните сили, които са „предали“ афганистанците. „В момента се чувствам толкова наивна. Съжалявам за поколението си и затова, че повярвахме [на американците].“ В интервю за Би Би Си в неделя говорителят на талибаните Сухаил Шахин отново отрече движението да планира забрана на образованието за жени. По думите му момичетата в страната ще имат право да учат при условие, че носят хиджаб – забрадка, която покрива косата, но не и лицето. Не е ясно обаче доколко местните командири се съобразяват с политиката, обявена от лидерите на движението, а редица анализатори вече изразиха съмнения в това. Бъдещето на афганистанските жени като недописана пиеса Когато през 2001 САЩ сложиха началото на „Войната срещу тероризма“, потъпкването на правата на жените наред със заплахата от тероризъм беше представено като един от основните мотиви за навлизането в Афганистан. „Борбата срещу тероризма е и борба за правата и достойнството на жените“, казва тогава първата дама на САЩ Лаура Буш в свое обръщение към нацията. 20 години по-късно президентът Джо Байдън обяви заплахата за американската сигурност за отстранена и мисията на САЩ в Афганистан за изпълнена. Въпросът за другата публично обявена цел на американската намеса – гарантирането на правата на жените, остана някак встрани, мълчаливо подминат. Въпросът обаче стои пред милиони жени и момичета в Афганистан. Една от тях е и 16-годишната Мина Карими. Тя е една от малкото хора в страната, които свирят на виолончело. Допреди броени дни е учела в Афганистанския музикален институт. С преминаването на властта в ръцете на талибаните обаче и двете занимания – и образованието, и музиката, до дни може да се окажат забранени за нея. Пред NBCNews Мина разказва, че освен да свири, обича и да композира. Изсвирва и фрагмент от пиеса, която сама е написала. Тя започва тъжно и постепенно преминава в други тонове, в които сякаш е изразена надежда. Мина разказва, че пиесата е посветена на предизвикателствата пред афганистанските жени – трудностите, през които са преминали, и постепенно извоюваната свобода от последните години. Нарочно обаче пиесата не е завършена – защото поредната глава от историята на жените в Афганистан в момента се пише.  

Comments