Между страха, отчаянието и надеждата. Година след началото

Между страха, отчаянието и надеждата. Година след началото

Коментари

Мнения / Коментари 44 Views 0

Измина една година от изборите през август 2020 г. в Беларус, поставили началото на поредица от събития, които тотално преобразиха страната и превърнаха случващото се там в глобална тема. Преди 12 месеца управляващият от 1994 г. Александър Лукашенко обяви разгромна победа в президентската надпревара и спечелването на шести мандат. Протестите започнаха още вечерта след обявяването на резултатите от вота на 9 август, който според опозиция и граждани беше подменен. Ден след ден, а след това и всяка седмица, улиците на Минск и други големи градове в страната се изпълваха с демонстранти, които искаха незабавната оставка на Лукашенко и нови избори. Протестните действия провокираха репресии, масови арести, побоища и бягства от страната. Заедно с това управляващите успяха да се замесят и в няколко международни скандала, а всичко доведе до налагане на множество санкции от Запада. Ето някои от най-важните епизоди от този процес. Атаката срещу опозицията и мястото на жените в нея Изборите на 9 август 2020 г. противопоставиха Лукашенко на слабо известната само месеци по-рано Святлана Циханоуска. През май същата година мъжът ѝ - влогърът Сергей Циханоуски, беше арестуван, след като публикува голямо разследване за корупцията в страната. Самият той беше кандидат за президент, но Циханоуска реши да се включи в надпреварата на негово място. За разлика от многото спрени от участие мъже, тя все пак беше допусната до изборите. В крайна сметка, след обявяването на резултатите тя каза, че те са били фалшифицирани и се обяви за реален победител. Часове по-късно напусна страната и отиде в Литва, където получи убежище. Веднага дойдоха и първите международни реакции. Изборите бяха определени като „нито свободни, нито честни“ и за пръв път се заговори за международни санкции. Самият Лукашенко не беше признат като законен лидер на страната. По време на предизборната кампания и последвалите протести сред най-изявените опозиционни лидери беше основателката на новата опозиционна партия „Вместе“ („Заедно“) Мария Калесникова. През септември 2020 г. тя беше отвлечена и заведена до украинската граница от маскирани мъже, но скъса паспорта си и отказа да напусне Беларус. Впоследствие беше арестувана, а в момента е заплашена от 12 години затвор по обвинение в „опит за преврат“ и „създаване на екстремистка организация“. В подобна ситуация изпадна и Вероника Цапкала, която водеше кампанията за президент на мъжа си Валер, който също не беше допуснат да участва във вота. Семейството им стана едно от тези, които избягаха извън страната. Сред малцината опозиционни лидери, срещу които режимът не предприе по-сурови действия, се оказа нобеловата лауреатка Светлана Алексиевич. Тя беше и от малцината лидери на създадения от опозицията съвет за мирно предаване на властта, срещу които не бяха заведени дела и не попаднаха зад решетките. В съвета влязоха личности с опозиционни възгледи и авторитет в различни политически, граждански и професионални кръгове. Други от най-изявените му членове бяха Виктар Бабарика, Максим Знак, Сяргей Дълевски, Павел Латушка, Лилия Власова, Волха Кавалкова. Всички те в момента се намират или в арестите и затворите, или извън територията на Беларус. През октомври мъжете и жените от опозицията в страната бяха обявени за носители на Награда за свобода на мисълта „Сахаров“. Тя е основана през 1988 г. от Европейския парламент, за да отличава хора и организации, защитаващи правата на човека и основните свободи. Националното пробуждане и медийното затъмнение Всички действия на опозицията получиха сериозна подкрепа в страната. Едва седмица след изборите в Минск се проведе „Марш на свободата“, който беше определен като най-големият митинг в Беларус след падането на комунизма. Мащабните протести продължаваха всяка седмица въпреки жега, студ, дъждове и винаги придружени с масови арести и агресия от страна на полицията. Органите на реда превърнаха в практика това да носят маски и да нямат отличителни знаци по униформите си, да извличат протестиращи и да ги товарят в автомобили, на които също липсва маркировка. Самите органи на реда многократно отричаха да са престъпили правомощията си, а свидетелство за това оставаха белезите по гражданите и техните истории. Разказите за извършвани мъчения и други издевателства в арестите станаха обект на редица журналистически разследвания, а множество международни организации излязоха с позиции по темата. Имаше и смъртни случаи след побой от полицаи. Потушаването на протестите със сила доведе до налагането на санкции от страна на Запада, които включваха „черен списък“ за беларуски представители. Във времето те бяха последвани от редица други санкции, част от които бяха и чисто икономически. Към днешна дата над 33 хил. души са арестуваните в страната заради участие в протести срещу Лукашенко, а стотици получиха присъди или са с течащи дела. Органите на реда не показаха по-различно отношение към жените, които организираха собствени протести с надеждата срещу тях да не бъде проявявана същата агресия. Това не се случи и стотици се оказаха зад решетките. На този фон държавата предприе и масова атака срещу свободните медии, които активно отразяваха всичко това. В начaлото тя се изразяваше в арести и отнемане на акредитации, но впоследствие прерасна в изпращането на журналисти в затвора. Отразяването на непозволени протести беше превърнато в престъпление от парламента, а заедно с това бяха въведени и допълнителни ограничения за протестиращи и журналисти. Редактори в част от независимите медии бяха подменени с такива от държавните. Беларуските сили за сигурност нахлуха в телевизионно студио, излъчващо критични репортажи за Лукашенко, а десетки офиси бяха обискирани. Затворени бяха някои от независимите редакции на медии, както и Асоциацията на журналистите в Беларус. Под атака се оказаха един от най-старите вестници в страната Наша нива, онлайн изданието Tut.by, както редакцията на Радио Свободна Европа в страната. Заради липсата на достъп до медии огромна популярност събра каналът NEXTA в приложението Telegram. Там хората успяваха бързо да получават и публикуват информации за протестите, задържаните и реално случващото се в страната. Държавната граница и преминаването ѝ като оръжие В последните месеци влизането, излизането и опитът за връщане на територията на страната бяха превърнати в поредното оръжие на Лукашенко срещу опозицията. Всичко започна още през ноември 2020 г., когато Беларус частично затвори границите си под претекст, че го прави заради пандемията от COVID-19. Най-голям отзвук предизвика принудителното отклоняване на полета на Ryanair от Атина, Гърция, за Вилнюс, Литва и кацането на самолета в Минск, където бяха арестувани опозиционният журналист и дългогодишен противник на Лукашенко Роман Пратасевич и приятелката му София Сапега. След няколко признания, за които се подозира, че са изтръгнати след мъчения, двамата бяха поставени под домашен арест. Заради отклонения полет ЕС взе решение да затвори небето и летищата си за авиокомпаниите от Беларус, а авиокомпаниите масово избраха да не преминават над територията на страната. Усилията на Минск стигнаха само за отричане и изготвяне на собствена версия за случилото се. През лятото на 2021 г. Минск започна да използва и ново оръжие – мигранти, които бяха изпращани първоначално към Литва, а по-късно и към Полша. Тази ситуация продължава и към момента като двете страни постоянно отчитат ръст на влизащите от Беларус мигранти. ЕС определи ситуацията като „хибридна война“, а полицията в Литва започна да връща хора обратно. Заради случая Вилнюс поиска и налагането на допълнителни санкции на режима на Лукашенко. Последният случай, който придоби световна популярност, беше опитът за насилственото връщане от Олимпийските игри в Токио на атлетката Кристина Циманоуска. В крайна сметка тя получи хуманитарна виза от Полша и отиде във Варшава. Именно след този случай беше забелязана и тенденцията за увеличаване на мигрантския поток към Полша.  

Comments