"Логично е родителите да последват линейката". Как завършват делата за нарушена карантина

Коментари

Мнения / Коментари 10 Views 0

Шофьор на тир се прибира от Германия по време на извънредното положение, въведено в България през март заради пандемията от коронавирус. Тъй като идва от рискова страна, е карантиниран за две седмици. Десет дни по-късно синът му, който е алкохолно зависим, изпада в неконтролируемо състояние и баща му вика полиция и „Бърза помощ“. Медиците откарват сина, а родителите му последват линейката с кола, за да разберат какво ще се случи с него. След две седмици бащата получава условна присъда и 20 000 лв. глоба за нарушена карантина. Това е реална история от Пловдив, която все пак претърпява позитивен обрат за осъдения. Причината е, че той не е пожелал да сключи споразумение с прокуратурата, както правят огромен процент от обвиняемите за неспазване на предписана изолация. Така шофьорът обжалва и е оправдан от втората инстанция. Тя приема, че е „напълно нормално и житейски разбираемо и логично е родителите да последват линейката, която е откарала [сина им], за да разберат дали същият ще бъде приет за лечение“. Още в началото на извънредното положение в средата на март депутатите приеха промени в член 355 на Наказателния кодекс (НК), според които санкциите за нарушена карантина бяха увеличени до 5 години затвор и до 50 000 лв. глоба. През първите месеци от епидемията прокуратурата всекидневно съобщаваше за случаи на обвинени и осъдени нарушители след сключени споразумения. Тази практика утихна през летните месеци, след като извънредното положение изтече в средата на май. Разликата между споразуменията и общия ред Съдебните битки на много хора, хванати от МВР в нарушение на карантината, обаче продължават и в момента. Когато човек не желае да сключва споразумение с прокуратурата, той бива изправен пред съда по общия ред. Магистратите разглеждат делото му по същество и накрая подсъдимият може да обжалва присъдата си. При постигане на договорка с държавното обвинение, одобрена от съда, наказанието влиза в сила веднага и нарушителят няма възможност да го атакува пред горната съдебна инстанция. Над 95% от делата, образувани през първите месеци от епидемията, завършваха именно със споразумения, показва анализ на „Капитал“ на над 350 съдебни акта по такива казуси през август. Изданието тогава цитира юристи, според които в тези случаи обикновено се забелязва безкритичност на съда при одобряването на споразуменията. Над 3150 разследвания и 644 присъди Според последните официални данни, огласени от вътрешния министър Христо Терзийски миналия петък, досега са произнесени общо 644 присъди срещу нарушители на карантината, а образуваните от март насам досъдебни производства са над 3150. Казусите, които са разгледани от съда по общия ред, са стотици пъти по-малко от тези, приключили със споразумения. Свободна Европа анализира над 30 присъди, произнесени от районни съдилища в цялата страна срещу подсъдими, които не са се съгласили да се договорят с прокуратурата. Равносметката е, че от общо 32 дела на първа инстанция, 24 са завършили с осъдителни решения (12 пробации и 12 условни наказания), по едно е наложено само административно наказание от 1000 лв. глоба, а шест са приключили с оправдаването на подсъдимите. От условна присъда и тежка глоба до "невинен" Особено вечатление прави делото срещу шофьора на камион, който се прибира на 21 март от Германия и на 31 март нарушава карантината си, последвайки линейката, откарала сина му в болница. На 16 април той е осъден от Пловдивския районен съд на година и шест месеца условно с три години изпитателен срок и 20 000 лв. глоба. Това е едно от най-тежките наказания, налагани на нарушители на карантината, с изключение на единични ефективни присъди на хора с обременено съдебно минало. На 14 юли Окръжният съд в Пловдив отменя това решение и опрадава шофьора, приемайки, че макар умишлено да е нарушил карантината си, той е бил подтикнат „единствено от родителска грижа“. „Подсъдимият с колата си просто последвал линейката, за да разберат със съпругата му дали синът им ще бъде приет в болницата, като нито се е отклонявал от пътя, нито е поставял в опасност други хора, управлявал е автомобила си от дома до болницата и се е върнал обратно“, мотивира оправдателната си присъда втората инстанция. Дело срещу мъж с разтройство на личността Стремежът на държавата да репресира нарушителите на карантината застига дори и хора с психични заболявания. Такъв е случаят на мъж от Горна Оряховица, завърнал се от Германия на 25 март и поставен под двуседмична карантина. На 6 април брат му се обажда в полицията, за да съобщи, че мъжът не спазва предписаната му изолация. Нарушението е констатирано от МВР, което започва дело. Още в досъдебната фаза е назначена съдебно-психиатрична експертиза на обвиняемия „поради възникнали съмнения за психичното му здраве“. Изследването констатира, че мъжът е с органично разтройство на личността. Прокурорът обаче оспорва това заключение и делото отива в съда. Там е назначена комплексна експертиза, която потвърждава, че подсъдимият е със „сериозно увредена способност да разбира свойството и значението на извършеното и възможността да ръководи постъпките си“. Така прокуратурата най-накрая се отказва да поддържа обвинението си и Районният съд в Горна Оряховица оправдава мъжа. Един път за цигари, втори път за цигари... В другата крайност се оказва изходът от делото срещу още един завърнал се от Германия българин. Става въпрос за мъж от Попово, който се прибира на 14 април и е поставен под двуседмична карантина. Още в деня на прибирането му полицейска проверка го заварва пред блока му, където той обяснява, че „не бил наясно с началната дата на поставянето под карантината“. Съставен му е предупредителен протокол, след което на 17 и 19 април униформени отново установяват, че мъжът излиза от дома си. Обяснението му и двата пъти е едно и също – отивал е за цигари. „Неоснователни са възраженията на защитата, че подсъдимият не е съзнавал значението на понятието „карантина“, както и задължението си да не напуска, мястото, на което е посочил, че ще пребивава, тъй като в саморъчно написаното обяснение от 17.04.2020 г. същият изрично е посочил, че знае, че е под карантина и че не трябва да напуска адреса, докато [тя] не изтече“, приема Районният съд в Попово. Решението му е тримесечна ефективна присъда при първоначален строг режим и 10 000 лв. глоба. Съдът мотивира наказанието с факта, че подсъдимият многократно е осъждан за други престъпления и все още не е реабилитиран. "Той не мисли за хората около себе си" „Това е престъпление. Ако е осъждан рецидивист и един или два пъти не е намерен на адреса, той е опасен, той не мисли за хората около себе си, той мисли само за себе си – примерно да отиде да се забавлява“, коментира миналата седмица вътрешният министър причините за постановяване на ефективна присъда за нарушаване на карантината. За разлика от този казус, разглежданите по общия ред подобни процеси най-често завършват с условни наказания от три до шест месеца или с пробация. Сред тези примери се откроява жена от Казанлък, завърнала се от Англия, която на 16 септември е осъдена на осем месеца условно с три години изпитателен срок и 10 000 лв. глоба. Районният съд в града мотивира по-тежкото ѝ наказание с обстоятелството, че в рамките на десетина дни след прибирането си на 4 април тя три пъти е хваната в нарушение на карантината. Най-много условни присъди по подобни процеси досега са произнесени от районните съдилища в Пловдив и Казанлък – по три. Колегите им в Левски и Берковица имат най-много решения за пробация – също по три. Районният съд в Разград пък се отличава с две оправдателни присъди. Оневиняващи решения произнясят и съдии в Пазарджик, Видин, Нови пазар и Червен бряг. В информационната система на съдилищата липсват актове на Софийския районен съд по новия член 355 от НК, което най-вероятно означава, че тези дела все още са висящи.

Comments