Кога ще отидем на Марс, какво ще правим там и... трябва ли?

Кога ще отидем на Марс, какво ще правим там и... трябва ли?

Коментари

Мнения / Коментари 61 Views 0

Науката е по-близо от всякога до това да сбъдне една от амбициите на човека – заселването на друга планета. Но това, че е технически възможно, означава ли автоматично, че трябва? Съседният ни Марс на пръв поглед изглежда като враждебно място. Повърхността му е скалиста и пуста. Червеният му блясък дава повод планетата да бъде кръстена на римския бог на войната. Напредъкът на науката обаче позволява да надникнем под повърхността. Учените са стигнали до заключението, че е възможно много отдавна - преди 3,5 милиарда години - Червената планета да е поддържала живот точно както Земята днес. Засега човечеството е успяло да осъществи мисия на Червената планета успешно само с роботи. Забележителен е подвигът на двата робота, изпратени от НАСА през 2003 г. - Спирит и Опортюнити. НАСА се надява да изпрати хора на Марс до 30-те години на този век. Някои частни компании обаче възнамеряват да изпреварят американската държавна агенция. Най-амбициозен е планът на предприемача Илън Мъск и компанията му Space X. Неговата визия е да преобрази голата, суха среда в обитаема за хора процъфтяваща утопия. "Колонизация на Марс" е терминът, който самият той използва, за да опише дейността си. Какъв е планът за колонизация на Марс Срещу скромната сума от 200 000 долара, собственикът на Тесла ще предлага еднопосочен билет за Марс на борда на Big Falcon Rocket (ракета Голям сокол). Тази ракета ще може да се използва многократно. Първата ѝ важна задача от графика на Space X ще е да транспортира до Марс провизии и оборудване, но не и екипаж. Този товар ще бъде използван от бъдещите строители на колонията да генерират ток, да събират вода и да произведат допълнително гориво. Според плана на Мъск от 2018 г., превозът на товара следва да се случи през 2022 г., а първите хора да стигнат до Марс през 2024 г. Задачата на първите заселници ще бъде да се справят с условията за живот на Червената планета. Най-голямото предизвикателство е липсата на атмосфера, заради което пространството над повърхността наподобява вакуум. Атмосферното налягане там е около 1% от това на Земята. За да се справи с този проблем, планът на Илън Мъск е да взриви термоядрени бомби на полюсите на Червената планета. Това на теория би освободило въглероден диоксид и би създало парников ефект, подобен на този, наблюдаван на Земята. Така заради наличието на въглеродния диоксид атмосферата би се сгъстила, а парниковият ефект би затоплил планетата. Обичайно средната температура там е около -80 градуса по Целзий. Атмосферата и по-високата средна температура биха направили "тераформацията" на Марс - моделирането му спрямо Земята - възможна. Тази теория обаче бива опровергана: според проучване на НАСА, количеството въглероден диоксид на Марс не е достатъчно, за да затопли планетата. Газът не е и лесно достъпен. Освен това, липсата на атмосфера излага повърхността на силна и опасна радиация. Затова учените смятат, че тераформацията на Марс със съвременна технология е невъзможна. Защо да колонизираме Марс Какви ползи обаче би имало човечеството от колонизация на Марс? Отговорът се крие в основата на мисията на Space X, а именно възможностите, които заселването на Червената планета открива. От една страна такава мисия би предоставила спасение на човешкия вид в случай на апокалипсис. В историята на Земята е имало 5 случая на масово изчезване на видове. Причинени от заледяване, вулканично изригване, или просто удар от астероид, тези събития са довели до изчезването на голямо количество от видовете организми. Астероидът, който ни е лишил от динозаврите през периода креда, например, е заличил около 76% от формите на живот на планетата. Поддръжниците на идеята за колонизация на Марс смятат, че е необходимо човечеството да вземе нужните мерки, за да предотврати собствената си гибел. Освен в следствие от природен катаклизъм, тя би могла да дойде от самите нас - под формата на ядрена война например. В далеч по-оптимистичен сценарий, заселването на Марс представлява възможност за бизнеса. Докато колонията на Марс е способна да се издържа самостоятелно ще мине много време, казва Робърт Зубрин в статия за Националното космическо общество (National Space Society). Затова ще са ѝ нужни доставки от Земята, които ще бъдат много скъпи. В отговор, марсианското общество ще трябва да потърси стока, която да търгува със Земята. За щастие на бъдещите заселници на Червената планета, Марс е богат на ценен ресурс: деутерий. Това е изотоп на водорода, който съдържа в ядрото си протон и неутрон. На Земята 166 от 1 млн. атома водород са деутерий. Честотата му на Марс е много по-висока, като от 1 млн. атоми водород 833 са под формата на деутерий. Веществото се използва в атомната енергетика, като цената му за един килограм по времето, когато Зубрин е писал статията си (1996 г.), е възлизала на около 10 000 долара. Наличието на ценни ресурси на Марс (и на близки астероидни пояси), както и потенциалът за търгуването с тях, биха довели до възникването на междупланетарна икономика. Тя би облагодетелствала както хората на Земята, така и тези на Марс. Защо да не колонизираме Марс Въпреки възможностите, които ни дава превръщането на съседната планета в колония, все пак има няколко причини, поради които това не е добра идея. Една от тях е, че присъствието на хората може да замърси планетата. "Заселването на Марс засяга толкова уроци, които сме получили на Земята, от правата на местното население до начина, по който гледаме на дивата природа" казва Лусиан Валковиц, астроном в чикагския планетариум Адлер и председател на катедрата по астробиология към центъра Клуге. Историята сочи, че колонизацията винаги води до масова смърт, разпространение на болести и потискането на местни видове и култури. През 16-ти век, например, донесената от испанските завоеватели дребна шарка изиграва централна роля в изтреблението на ацтеките. В дебата за колонизирането на Марс рядко се говори за това. Това се дължи на вярването, че живот на Марс не съществува. Според Валковиц това не е неоспорим факт. "Не знаем дали под повърхността няма микробни култури. Може да има и по-сложни неща. Просто не знаем още" казва още тя. Правилният подход е да се вземат специални мерки за предотвратяването на заразяване на местните организми, като например стерилизиране на оборудването и космическите кораби. На това мнение са редица учени, сред които проф. Дейвид Вайнтрауб от университета Вандербилт. "Живот може да съществува във Вселената там, където има течаща вода, източник на топлина и енергия и големи количества от някои важни елементи като въглерод, водород, кислород, азот и калий," казва той в научното издание The Conversation. Марс се вписва в това описание и следователно мисиите за колонизиране на планетата трябва да вземат предвид потенциалното наличие на застрашени непознати форми на живот. Друг етически проблем, който възниква за колонизацията на планетата, е свързан с правата на хората там. Прогнозираната цена на билета до Марс е 200 000 долара. Не е ясно колко би струвал самият престой. За тези, които не могат да си го позволят, Илън Мъск предвижда възможността дългът да бъде изплатен с труд. "Всеки, който иска, ще може да отиде на Марс, а за тези, които нямат пари, ще има заеми", казва в публикация в "Туитър" бизнесменът. На въпросът дали заемите ще могат да се изплащат с труд той отговаря, че "Да, на Марс ще има много работа!". Проблемът е, че трудът без заплащане, който допринася за погасяване на дълг, е нелегален в някои държави като САЩ. Дори този сценарий да изглежда краен, той е напълно вероятен. От една страна националните закони на Земята не важат на Марс (засега). От друга, ситуацията изглежда още по-сериозна в случай на апокалипсис на Земята. Явно предимство имат богатите, които ще могат да си позволят да избягат на Марс. От значение е и фактът, че такъв катаклизъм би повишил цената на спасителния билет значително. Следователно бедните ще имат правото да избират между това да умрат на Земята, или да работят без заплащане в колониите на Марс. В най-добрия случай колонията на Марс ще представлява луксозен каприз, екзотична дестинация за богатите. В по-лошия случай обаче е възможно това да е единственото спасение за човечеството. Кой случай е по-вероятен зависи от това колко е безопасно бъдещето на планетата Земя.

Comments