Как свършват мечтите на една прокурорка с увреждания

Как свършват мечтите на една прокурорка с увреждания

Коментари

Мнения / Коментари 75 Views 0

Тя се е борила с предразсъдъците цял живот, за да постигне мечтата си. Сега обаче тази мечта е отнета, а тя не знае какво да направи, за да си я върне. Моштари Данеш е малко момиче, когато се заразява с вируса на полиомиелит и остава осакатена за цял живот. Придвижва се с патерици, има и протеза за крак. Така ходи на училище, а след това завършва и университет с диплома по право. Тази история не би учудила кой знае колко, ако не беше една подробност - Моштари е от Афганистан, дълбоко консервативна страна, доминирана от мъже. Жена с образование и професия трябва да се бори за работно място буквално със зъби и нокти, ако иска да прави кариера. Дори и във времена, в които екстремистки групировки като талибаните не са на власт. Моштари успява да се пребори точно за това преди 5 години. Тогава я назначават за прокурор в Главната прокуратура на страната. 2021 е годината на най-мечтания й успех - тогава я повишават и тя започва да гледа точно делата, които иска - такива, които са свързани с насилие срещу жени. Но това се оказва твърде кратък период на радост. През август талибаните превземат страната. За броени дни те отнемат много от правата на жените, постигнати след 2001 г., когато САЩ и техните съюзници свалят предишния талибански режим. Само че периодът на свобода между първото и второто управление на талибаните е продължил цели 20 години, а това означава почти цяло поколение, отраснало с много повече права, отколкото екстремистката групировка може да допусне. Част от това поколение е и самата Моштари Данеш. От септември 2021 талибаните забраниха на повечето жени да работят, попречиха на много момичета да учат и наложиха жестоки ограничения върху свободното движение и външния вид на жените. С Моштари става същото, което и с хиляди жени като нея. Тя е уволнена от прокуратурата и оттогава се чуди как да си издържа семейството. „Живеем в мизерия от няколко месеца“, казва тя пред Радио Азади и добавя, че няма пари да си плаща наема. "Бедни сме", казва тя. Проблемът дори не е само в липсата на работа, а и в опустошителната икономическа криза, заляла Афганистан. Освен че талибаните съсипват работещите сектори на държавата, вече няма и международни помощи. "Той стреля по мен" Моштари има и друг проблем - като прокурор тя е изправяла пред съда престъпници, а през август талибаните пуснаха престъпниците от затворите, докато превземаха страната. Други прокурори вече разказаха как са заплашвани от хората, осъдени благодарение на техните усилия. „Ние, прокурорите, трябваше да си сменим адреса, за да не могат да ни намерят“, каза Моштари. "Сега се налага да се крием, дори семействата ни не могат да се движат свободно", добавя тя. В последните месеци в страната бяха убити няколко прокурори, съдии и адвокати. Други съобщиха, че са били нападани или заплашвани. През август, когато САЩ и техните съюзници се изтегляха от Афганистан, те взеха със себе си хиляди бежанци, сред които имаше стотици действащи юристи. Но за всички останали, които и до днес са в страната, бъдещето изглежда мрачно. Особено ако става дума за жени. Фатана Мохамади е адвокатка, която беше нападната от неидентифициран мъж. Това стана посред бял ден в дома й в Кабул през декември. „Той стреля по мен, но аз успях да хвърля върху него одеяло", казва Фатана пред Радио Азади. „След това пистолетът му засече". Мохамади твърди, че след това нападателят я е пребил. „Виках за помощ и съседите ме чуха", казва тя. Те са хванали нападателя и са го предали на талибаните. Самата Мохамади няма представа кой е бил този човек и по каква причина е искал да я убие. Инамула Самагани, който е говорител на талибаните, каза пред журналисти през ноември, че екстремистката група не преследва бивши прокурори. „Няма произволно, нито предубедено отношение към [бившите] прокурори“, каза той. Примката се затяга Независимо от официалните твърдения, примката около юристите се затяга. Откакто талибаните превзеха Кабул, съдебната система се промени за броени седмици. През ноември министърът на правосъдието на талибаните Мула Абдул Хаким обяви, че само одобрени от властите адвокати могат да работят в техните ислямски съдилища. С това беше отнет лицензът на около 2500 адвокати. Жените загубиха правото да работят в областта на правото. През същия месец десетки въоръжени талибани нахлуха в офисите на Независимата адвокатска колегия на Афганистан (AIBA) в Кабул, наредиха на служителите да спрат работа и поставиха AIBA под контрола на своето министерство на правосъдието, лишавайки организацията от нейната независимост. Наред с това се появиха съобщения за ислямски духовници, превърнати в служители на нова съдебна система. „Няма данни, че талибаните обмислят да включат в правораздаването структури на съдебната система от предишното правителство“, казва Харун Рахими, бивш асистент по право в Американския университет в Кабул. „Те гледат на тази система с презрение“, добавя той и обяснява: „Те предпочитат нещо, което наричат „автентично ислямска“ и проста версия на доказване на фактите". По време на предишното си управление от 1996 до 2001 г. талибанските съдилища използваха племенни тълкувания на законите на Шериата. В тях се предвиждаха брутални публични наказания, сред които имаше екзекуции, бичуване и ампутации. Сега, когато се върнаха на власт, талибаните веднага дадоха доказателства, че ще продължат със старите методи. През септември 2021 те издигнаха на бесилото четирима души и провесиха телата им от строителни кранове, за да се виждат отдалече.    

Comments