Как бяха откраднати 150 тракийски колесници от България

Как бяха откраднати 150 тракийски колесници от България

Разследвания

Мнения / Разследвания 36 Views 0

Контрабанда за милиони евро, организирана престъпна група с хиляди членове, участие в международна криминална мрежа, поръчкови закони, политически чадъри, изнудвания, заплахи и подкупи. Що е то: трафик на хора, на наркотици, на оръжия? Не. Това е историята за унищожаването на българското културно-археологическо наследство, разказва главният редактор на "КлинКлин" Калоян Константинов.

През 2016 г. Константинов, тогава част от OFFNews, направи разследване за това как се краде тракийско съкровище.  

Можем да започнем своя разказ от Неолита, около 7 хил. г. пр. Хр. Но вместо това ще го направим около 2000 г. сл. Хр. И по-точно през 2008 г.

Тогава жителите на новозагорското село Караново прогонват иманяри при поредния им нощен набег над тракийския некропол, до който живеят, и сигнализират властите. Последващите разкопки разкриват „най-ранната и най-богата гробница“ на територията на цялата някогашна Римска империя, според професор Шолц от Римо-германския институт в Майнц.

Находките са зашеметяващи: парадни оръжия, гладиус, два комплекта копия с врязана украса, запълнена със стъкло, сребърни инкрустации и бисери, най-дългия откриван досега по нашите земи меч с дръжка и топка от слонова кост, махайри, плетена ризница, тока с 4 лебедови глави и сребърни пластини по колана, съдове за хигиена, ритуали, кандилабър, уникален съд с чучур с глава на глиган, лапнал рог, който е без аналог, стъклена посуда, единствения у нас изцяло запазен стъклен ритон, три златни пръстена и редица други находки, за които ще ни трябва цяла отделна статия да опишем, но можете да намерите повече за тях в статията в OFFNews.

Най-ценни обаче са двете сребърни чаши Боскореале. В цял свят от тях са открити 12-13, като всяка е уникално произведение на изкуството. Преди няколко години Британският музей закупува подобна чаша за 1,8 милиона лири – без позлата или дръжки като българските обаче.

Тури му захар

След като новината обикаля целия научен свят, а Министерството на културата (МК) и общината в Нова Загора приемат с гордост лаврите за разкриването на обекта от световно значение – те го изоставят. Така през 2016 г., при срещата ни с Веселин Игнатов, главния археолог на обекта и един от водещите световни авторитети в областта на античните колесници, Източната могила вече бе оставена да се руши повече от 2 г.

По онова време единствената реакция на кметството към въпросите бе да наложи забрана за влизане на журналисти в сградата на Общината. Едва ли изненадващо действия от страна на кмета Николай Грозев – който доби популярност с това, че ръси захар по улиците против уроки от катастрофи – и неговия екип от роднини, приятели и калинки, който е назначен.

МК тогава сподели лошите впечатленията за Грозев и администрацията му и се оплака, че те са крайно враждебно настроени и некооперативни. Въпреки това тогавашната зам.-министърка Бони Петрунова обеща, че МК ще се погрижи за консервацията на Източната могила, ще смени протеклото и рушащо се временно покритие и ще социализира обекта.

Назад в бъдещето

Можете да си представите шока, когато се завърнахме през 2021 г. в Нова Загора, където времето сякаш беше застинало във феодалната хватка на една морално и интелектуално банкрутирала местна управа. С дребни промени ситуацията бе абсолютно същата, само че по-лоша.

За няколко години щетите по гробницата са почти непоправими, а и иманярите – за разлика от местната власт – не спят.

В края на миналата година се разбира, че крепостта над Караново е унищожена, след като тежка техника разравя почвата в дълбочина от близо 1 метър. На място се виждат потрошени керамика и стъкло, писа „Булфото“ тогава. Всичко метално и скъпоценно е отмъкнато. Теренът попада под шапката на местното горско стопанство, което е добре запознато, че там се намира (вече в минало време) паметник с национално значение, обявен в Държавен вестник от десетилетия. По стечение на обстоятелствата горското стопанство разполага и с нужната тежка техника, с която земята е риголвана. Така подозрението за иманярския набег пада именно върху него, а запознати лица, пожелали анонимност, свидетелстват за връзка между властите и иманярите, каквито са налични в цялата страна.

На 19 март 2021 г. е получен сигнал за пореден иманярски набег. Този път са откраднати между 2 и 3 тракийски колесници (тепърва предстои експертите да се произнесат финално). Калоян Праматаров, зам.-ръководител на археологически обект „Източна могила“ в Караново разказа пред „КлинКлин“:

„Министерството на културата реагира много бързо, още събота и неделя бе организирана комисия с представители на МК и археологическия музей на Нова Загора. На 22 март стана ясно, че колесниците са извадени на около 50 метра от Източната могила, чието покритие пък е разрушено и до нея има достъп всеки, който пожелае.“

Дупката, откъдето са откраднати поредните колесници. На 50 метра от нея се вижда Източната могила. Снимка: Калоян Константинов/КлинКлин.

Разораната крепост над Караново. (Бивш) паметник с национално значение. Снимка: Евгени Димитров/Булфото.

Продължава на стр. 2


Продължава от стр. 1

Пълна безстопанственост

Оказва се, че СОТ-ът и видео наблюдението, които Нова Загора е предоставяла на гробницата, са премахнати през януари 2021 г. Общината изобщо не се интересува от Източната могила и изтъква, че МК има акт за собственост и трябва да се грижи за обекта.

Опитите ни да разговаряме с местната власт удариха на камък няколко пъти. След дни наред опити да се свържем по телефона, накрая успяхме да разговаряме с явно високопоставена представителка на местната администрация, която бе категорична: „Не искам да цитирате общината и изобщо да ни занимавате със случая“. На молбата ни да се представи – тя просто затръшна слушалката.

Посетихме на място общината в Нова Загора, но се оказа, че всички са невероятно заети и пълни с работни срещи и разговор от 5 минути с когото и да е от кметството е абсолютно невъзможен. Срещата ни с директора на историческия музей в града – Генчо Димитров – пък пропадна, защото 30 минути преди уречения час получихме обаждане от него, че се налага да откликне заедно с полицията на иманярски набег.

Впоследствие се оказа, че такъв набег не е имало. Димитров обясни пред „КлинКлин“, че често се случва да се получават фалшиви сигнали за иманярски набези в региона. Той няма обяснение защо това се случва, но предположи, че е възможно иманярите да тестват бързината на реакциите на полицията и музея.

След това се отправихме към Караново, където заварихме могилата в окаяно състояние, а недалеч от нея се виждаха пресните следи от иманярския набег, унищожил поредните тракийски колесници. Общината се беше погрижила да закрепи криво-ляво част от падналите панели на покритието, но следите от изпочупвания, дупки и направо липсващи части от покрива и стените са очевидни.

От МК с успокоение констатират, че иманярски набег над Източната могила не е имало. Подобна констатация е любопитна, тъй като без охрана и камери, и с напълно паднали странични панели месеци наред абсолютно всеки е могъл да влезе с танцова стъпка в могилата и да прави каквото си поиска там.

Министърът в оставка Боил Банов категорично отказа да разговаря по темата с екипа ни, а от МК дума не обелват за откраднатите преди месеци колесници и напълно унищожена крепост в Караново (както и повечето големи медии). Нима те не са под закрилата на държавата и в частност МК? Разбира се, че са. Но властите си прехвърлят топката.

„По закон археологическите обекти са под юрисдикцията на държавата, но по силата на децентрализация в Закона за културно наследство – следващият отговорен е общината, където е открита въпросната ценност. От средата до 80-те досега са проучени много могили в некропола. Не мога да кажа със сигурност, но подозирам, че по-голямата част от тях са без акт за собственост. На теория са държавна собственост, но на практика са без стопанин, няма кой да се грижи за тях и да реагира, когато станат жертва на иманярски набег“, коментира археологът Калоян Праматаров.

Веселин Игнатов, ръководител на археологическия обект „Източна могила“, заяви пред „КлинКлин“, че иманяри непрекъснато се разхождат необезпокоявани с металодетектори в Караново и другаде:

„Колесниците са лесна плячка. Имаш могилата като сигнал, че около нея има некропол, след което просто ходиш с детектора и ловиш.“

Той е получил уверение от МК, че временното покритие над обекта ще бъде сменено съвсем скоро, но е скептичен, че то изобщо ще има какво да пази: „Хубаво ще го сменят, но върху какво? Щетите върху почвата и обекта вече са огромни. Трябва да се направи констативен протокол за състоянието на могилата, дали липсва нещо, разрушено ли е. Защото сега си карат така, без протокол и след месеци може да е още по-зле, но няма как да го докажем.“

„КлинКлин“ успя да се свърже със служител в системата за опазването на недвижимото културно наследство, който също пожела анонимност. Той заяви, че МК в случая е от „добрите“, тъй като от няколко години насам се точат междуведомствени срещи – включително и с представители на Нова Загора – на които се мъчат да постигнат консенсус относно грижата за обекта.

„Музеят в Нова Загора е общински и думата при избор на директор и за какво да се грижи общината е на кмета. Той там прави каквото си поиска. Решението и процедурата за смяна на аварийно покритие с друго аварийно покритие се точат с години вече. МК има проблем с достъпа до обекта, защото охранителната зона около него и пътя са общинска собственост, докато Източната могила е държавна. Отношенията с общината са много лоши и това утежнява ситуацията“, коментира експертът.

Въпреки това изглежда абсурдно от 2014 г. до 2021 г. държавата ни да е неспособна да смени едно временно покритие (състоящо се на практика в метално скеле, покрито с пластмасови плоскости) с друго временно покритие с размерите на по-голям хол. И то върху обект с огромно национално и световно археологическо и културно значение.

Да влезе ГДБОП… и 300 000 арестанти

„КлинКлин“ научи, че по случая с Караново преди няколко седмици дори е започнало разследване от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Това е добър знак, тъй като малкото резултати, които се постигат в борбата с иманярството, се случват след намеса от Дирекцията, тъй като в цялата страна представители на местната власт в лицето на полицаи, общинари, горски и др. държавни/общински служители работят заедно с иманярите.

„Нямам доказателства, но подозирам, че е така. Иманярството последните години придобива размера и облика на организирана престъпност. Това са много добре организирани групи, които действат на територията на цялата страна. Става въпрос за едни и същи хора, които е трудно да не са познати на полицията“, коментира археологът Калоян Праматаров.

Адвокат Красимир Манов, който специализира по въпросите на културното наследство и археологията, е по-категоричен:

„От много сигурни източници се чува твърдението, че властите и иманярите действат заедно. Като погледнете статистиката къде се водят такива дела и къде има разкрития – човек може да си направи изводите. Големите разкрития се случват, когато малкото специализирани служители в София отидат на място да се занимаят със случая. Но досега няма осъдени за връзки с иманяри и официално не може да се каже, че се случват такива неща. Неофициално се знае за това явление и то е масово. В България по неофициални данни се предполага, че между 200 и 300 хиляди

души се занимават с иманярство. И не говоря за хора, които случайно са копнали нивата си и нещо е изскочило оттам. Според мен това число даже е малко.”

Бизнес за милиарди

Причините са две: страната ни е покрита от край до край с археология, а в световен мащаб това е бизнес за милиарди. Някои смятат, че е дори по-доходоносен от трафика с наркотици заради високите цени на находките.

„Стойността за един предмет, която ще вземе иманярят, който го е изкопал, е нищожна в сравнение с това, което ще се вземе на аукционите на Запад. Разликата е в хиляди пъти. Говори се, че в България дори не се продава на индивидуален предмет, а на килограм, на сантиметър и на всякакви други груби сметки. Килограм монети, еди-колко-си сантиметра статуя или фриз.

Има много хора, които целенасочено изкупуват земеделски земи, за да могат да ги претърсват за находки и да ги изкопават необезпокоявани, като представят, че орат със земеделска цел. Но всъщност го правят с тежка механизация. Става дума за мащабен престъпен бизнес. Говори се, че над 80% от археологическите съкровища у нас за изровени, но вероятно има още много повече под земята“, допълва адвокат Манов.

Оттам насетне пътят на антиките е най-вече навън. Известните аукционни къщи най-вече в Западна и Централна Европа оформят документите им и ги препродават.

„Никой не си представя, че не са наясно откъде са взети находките. Крият се зад това, че няма документи и доказателства, че предметите са изкопани от земята. На българското правителство му коства изключително много усилия да засече и върне културни ценности, изнесени в чужбина и засечени по аукциони. То дори участва в някои от тях, но това е голяма рядкост“, твърди адвокатът.

Зам.-ръководителят на археологически обект „Източна могила“ в Караново, Калоян Праматаров, е съгласен. Според него „за всеки специалист предметите от нашите земи са лесно разпознаваеми по западните оказиони“.

Престижното американско списание „Археология“, дори писа за уникалното откритие в България. Снимка: Евгени Димитров/Булфото.

Въпреки това веднъж изнесени зад границата ни, е изключително трудно да бъде доказано, че са изкопани тук, а не другаде в Европа или Азия.

„Това важи с особена сила за тракийските злата, които не са и произвеждани на Балканите. Работилниците, които са ги изработвали, са в Анадола предимно, дори се знаят майсторите. Така че е много трудно да се каже, че съкровището е изкопано точно на българска земя вместо в Мала Азия. Предполага се почти със сигурност, че е така, но да се докаже е почти невъзможно“, твърди адвокат Красимир Манов и допълва:

„Разбира се, че органите на реда знаят и имат оперативни данни кой е иманяр и кой се занимава с това. Проблемът е доказването. Общо взето, ако не хванете човека на място в момента на действия – буквално с предмета в ръце – няма как да докажете, че е иманяр.“

Продължава на стр. 3


Продължава от стр. 2

Законът на Божков

Известен антиквар от София, пожелал анонимност (ще забележите, че три от източниците на разследването ни са анонимни – те се съгласиха да говорят пред „КлинКлин“ единствено ако спазим това условие, тъй като последиците за тях от публичната им изява потенциално биха били сериозни), допълва, че не всички ограбени съкровища напускат страната ни:

„Купуването на каквито и да било археологически предмети, изкопани на територията на страната ни, е напълно незаконно. И защото е незаконно, иманярят няма как да претендира за реалната стойност на даден предмет. Примерно, ако нещо струва 10 000 лв., иманярят ще получи 200 лв. Затова те търсят начин да го изкарат извън България, защото в почти цяла Европа – особено Западна и Централна – има богат и регламентиран бизнес за антики. Изнасянето на антиките обаче е рисково и затова те все пак нерядко ги продават на български колекционери, които изфабрикуват документите сякаш са ги закупили и внесли от Западна Европа.“

Типичен пример за това е соченият за бос от подземния свят бизнесмен Васил Божков. В своята колекция той притежава стотици безценни археологически находки, сред които 20 тракийски ритона, което е най-голямата бройка в света.

„Факт е, че съществуват публични негови интервюта, където той сам признава, че купува от иманяри предмети. Факт е и че има документи за множество предмети, че ги е взел на аукциони в чужбина“, коментира адвокат Манов.

Антикварят, с когото разговаряхме, е категоричен:

„През 2009 г. Законът за културното наследство (ЗКН) бе приет в полза на Васил Божков, за да може дейността на хората, които се занимават с колекционерство като цяло, да бъде обявена за незаконна и всичко да отиде при Божков, който със своите връзки и възможности да си узаконява колекцията. Той беше над властта и години наред се ползва с политически чадър. Това беше един чисто и просто поръчков закон.“

Археологът Веселин Игнатов на Източната могила. Снимка: Миро Златев/Булфото.

Наблюденията на служителя от системата за опазването на недвижимото културно наследство пред „КлинКлин“ потвърждават тезата, че ЗКН е писан в услуга на различни лица с интереси в различни области на обширното ни културно наследство. Интересното е, че в опазването на порочния закон си партнират БСП и ГЕРБ:

„ЗКН бе изготвен от БСП. Той излезе на 19 март 2009 г. в Държавен вестник. Беше в сила на 10 април. Парламентарните избори бяха началото на юли 2009 г. Първите 2 законопроекта, заведени в деловодството на Народното събрание, бяха с предложения за промени в Закона за нотариусите и Закона за културното наследство – на 28 август. Той не беше успял да заработи, когато вече новите – ГЕРБ – направиха своите промени. Законът за нотариусите мога да разбера защо им беше важен, него го движеше друго лице, но ЗКН защо…?“

Колегата с един багер ги копае и вади… археология

Първото предложение на ГЕРБ е да се закрие Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), който е единствената пречка пред безразборното бутане, дострояване и изобщо унищожаване на сгради и археологически обекти паметници на културата.

Опитът е неуспешен, но ГЕРБ са упорити и хитри и през ноември 2009 г. правят промяна в закона, с която практически обезсилват НИНКН – всяко финално решение се подписва не от директора на Института, а от министъра на културата. Това означава, че всяко решение за бутане на паметник на културата или неговото надстрояване – включително археологически обекти – се взема от министъра, който е политическо назначение. Дори становището на експертите да е категорично против дадена намеса спрямо културната ценност – това няма никаква реална власт над министъра, който може да реши каквото пожелае.

Но за да е сигурна работата, ГЕРБ назначават на директорската позиция в НИНКН своя калинка – арх. Даниела Джуркова, която с кратки прекъсвания е временно изпълняващ длъжността директор от 2013 г. насам… при положение че мандатът на постоянно избрания директор е 4-5 години.

Всичкото това има значение най-вече в столицата и от време на време в друг по-голям град. Във всички останали по-малки населени места дори не ги интересуват кой е министър, кой е директор и какво, по дяволите, е това археология.

„По градовете стават големи извращения – надбягват се археолозите с багерите. В Созопол директорът на музея сигурно още дебне иманярите, тъй като единственият вход и изход е покрай музея. По морето е така и с дюните, не само с археологията, между другото, но това е друга тема. При първата вълна европроекти пък масово започнаха да прехвърлят археологическите обекти за управление на общините, за да могат да прилапат проектите и да усвоят парите, което съсипа маса археология“, коментира анонимният служител от системата за опазването на недвижимото културно наследство.

Веселин Игнатов, главният археолог на карановската Източна могила, допълва: „Навсякъде се разкопава и по големите градове, не само по малките. Цяла вечер ще работят, за да изринат всичко. Ако се намери дори малко археология по време на строеж, започва тежка процедура, комисии, забавяне с месеци и години, на инвеститора се налага да плати за разкопките, оскъпява се целият проект… Затова те просто изриват всичко и се приключва с темата."

Картата е направена от Веселин Игнатов, който допълва, че със сигурност бройката е много по-голяма.

Продължава на стр. 4


Продължава от стр. 3

Къде изчезнаха 150 тракийски колесници

„Това е големият късмет, но и голямата трагедия на България – тук буквално навсякъде е пълно с история. От неолита насам по нашите земи цивилизацията никога не е прекъсвала. Това е уникално за цял свят. Дори в Гърция и Италия, където единствено в цяла Европа има повече исторически обекти от нас, нямат толкова богато и непрекъснато културно развитие през хилядолетията.

Само един пример ще дам. В Египет са намерени 10 бойни колесници, в Галия са открити 3, в Панония са 27. В България са открити над 250 колесници… от които повече от 150 са ограбени и унищожени от иманяри. И това са само данни, които аз съм събрал. Със сигурност са много повече. От години ми се иска да създадем Музей на античната кола, това ще е нещо уникално за целия свят и изключително интересно. Единствено ние можем да го направим. Но като гледам какво се случва напоследък – май ще създадем Музей на унищожените антични коли“, споделя с тъга откривателят на „най-ранната и най-богата гробница“ на територията на цялата Римска империя , която съвсем скоро ще бъде безвъзвратно загубена.

И тук говорим единствено за колесниците. Унищожените и разграбени археологически обекти в цялата държава са стотици, а съкровищата по света и в частни колекции като на Васил Божков са за стотици милиони евро.

Но не само… това, което археолозите са успели да спасят, държавата го погубва:

„Около 300-400 са археологическите обекти в страната, които се нуждаят от спешна консервация. По-голямата част от социализираните археологически обекти в страната са в плачевно състояние. Вижте лагерите по Дунавския лимес, където десетки години са работили международни археологически експедиции – там всичко е много зле“, коментира археологът Калоян Праматаров.

Японска таблица, показваща развитието на цивилизациите.

Както става ясно от случая с Караново – за близо 7 години МК е напълно неспособно или лишено от желание да спаси един от най-ценните археологически обекти в страната със световно значение*, а какво ли остава за останалите стотици други обекти. По прости сметки излиза, че държавата ни ще успее да се погрижи за тях след около 3000 г. С енергичния темп на иманярите обаче по нашите земи до броени години няма да остане и една неразкопана гробница, и една неразграбена монета, докато археолозите са принудени да се молят за жълти стотинки за проучвания**.

Какво трябва да се промени?

Случващото се с културно-археологическото наследство на България е такава каша, че трудно можем да изберем откъде да започнем. Добра идея може би е да се забрани продажбата и притежанието на металодетектори. „Само в София има няколко магазина, за какво му е на някой обикновен човек да си купува металотърсач”, задава риторичен въпрос антикварят.

Законът за културното наследство също трябва да бъде изцяло пренаписан, защото в частите, които не са създадени, за да обслужват нечии интереси, той е изключително калпаво направен. „В ЗКН има 5 различни термина какво е движима културна ценност и това позволява шикалкавене в делата. Нека в съставянето му да участват и специалисти, не само политици и юристи“, настоява Праматаров.

Мнението му е подкрепено от адвокат Красимир Манов, тъй като ЗКН създава повече проблеми отколкото решава, и според когото, на практика, ¼ от населението ни са престъпници, защото не са декларирали бюфета на баба си, който е на 100 г., или златен пендар, получен в наследство.

Министерството на културата трябва най-сетне да се вземе в ръце и да започне да изпълнява задълженията, които са му вменени, а общините да осъзнаят, че държавата не им е конкуренция и също трябва да се грижат за историческото си наследство.

„Често пъти МК казва: „Ние нямаме акт за собственост и не можем да отпуснем пари за охрана и грижа на даден обект“. Така е, доколкото някой си търси оправдание. Държавата си упражнява властта чрез областните управители, ако конкретен обект не е предаден на ведомство да го стопанисва. Въпросите за собствеността на недвижимите имоти трябва да се упражняват от министъра на регионалното развитие, а за всички останали въпроси, свързани със собственост и вземания на държавата, отговоря министърът на финансите. Така че това е въпрос на организация. Държавата сама си актува собствените имоти. Има отделен регистър за актовете за държавна собственост. Това са административни неуредици и всеки може да си намери извинение, ако иска. Но ако поиска – може и да намери решение. Просто се размива отговорността и се бяга от нея. На МК му е пределно ясно, че археологията е държавна собственост. И му е пределно ясно, че е негова отговорност“, обяснява адвокат Манов.

Нация в минало време

Най-вече трябва да променим народопсихологията си, като първо започнем с начина на мислене и манталитет на всеки един от нас. Дори с най-добрия закон в лоши ръце може да бъде злоупотребено, а най-лошият закон в правилните ръце да бъде ползотворен. Трябва да осъзнаем мястото си в историята и настоящето на света, и да приемем собствената роля в опазването и изграждането на културата и цивилизацията му, но също така в унищожаването и разграбването им.

Защото това, което десетки народи са изградили в продължение на 9000 г. по нашите земи – ние почти напълно заличихме за 30 г. Днес Източната могила в Караново, преди три месеца колесниците на 50 метра от нея, половин година преди това крепостта над нея… и така +150 откраднати колесници по-рано и +1000 съсипани исторически обекта българите сме на път да постигнем това, което нито византийците за 200 г., нито османците за 500 г., нито комунистите за 50 г. успяха – да унищожим напълно цивилизацията, културата и историята в България.

Оттам насетне каквото остане тук може да се нарича нация единствено по документи, изфабрикувани на някой аукцион.

---------------------

*По информация от МК за „КлинКлин“ към 10 Май 2021 г. ремонтните дейности на покритието на Източната могила вече са започнали. Те обаче са за смяна на временното покритие с друго временно покритие, вероятно от същия неустойчив тип, което може лесно да бъде повредено от вандали или времето. Не е ясно какво чудо (или какво бедствие) трябва да се случи, за да бъде изградено постоянно покритие за този толкова важен обект с категория „национално значение“.

**По данни на МК, отпуснатите за разкопки средства за 2021 г. са в размер на 3 млн. лв., което е ръст от 2 млн. спрямо 2017 г. „За периода само през МК са отпуснати 6 500 000 лв. за финансиране на редовни археологически проучвания, въз основа на което археологическите сезони се провеждат успешно, като са финансирани 413 проекта. Финансирани са и редица подводни проучвания, както и голям брой недеструктивни изследвания, свързани с документиране и опазване на археологическите обекти“, твърдят от ведомството. Според редица археолози, с които „КлинКлин“ разговаря, положението не е толкова розово, колкото го описва министерството.

Comments