Игра за несигурни политици. Каква е ползата от европейските допитвания до гражданите

Игра за несигурни политици. Каква е ползата от европейските допитвания до гражданите

Коментари

Мнения / Коментари 30 Views 0

Европейският съюз се върна към един стар свой навик - да прави грандиозни обещания. Последното е, че „бъдещето е във вашите ръце“. Ако имате желание да пробвате, първото, което трябва да направите е да създадете профил в платформата на „конференцията за бъдещето на Европа“. От няколко седмици тя функционира на 24 официални езика и всеки европейски гражданин може да се включи с предложения и идеи за развитието на „стария континент“. Направена е така че всеки може да коментира и дискутира с останалите, групи от граждани могат да организират и собствени събития по въпроси, които ги вълнуват. За удобство, тематичните области са разделени на 11 и са фокусирани върху миграция, здравеопазване, климатични промени, европейската икономика, ролята на ЕС в света и т.н. Специално е генерирана и кутия за „други идеи“. Очаквано, новият механизъм отприщи политическото въображение на европейците, или поне на най-активните от тях. Един предлага клаузата за колективна отбрана да се отнася и за страните от западните Балкани и източна Европа. Друг подкрепя „минимален културен стандарт“, с който индивидите „да освободят своя потенциал“. Трети настоява за позитивна дискриминация спрямо „традиционните семейства“. Разбира се, заедно с откровено странните идеи могат да бъдат открити и напълно резонни предложения, които произлизат от професионалисти и различни академични и други организации. Откъде тръгна всичко Конференцията е до голяма степен резултат от съвместна инициатива на Франция и Германия от дните на големите европейски планове на президента Емануел Макрон и следва логиката на представените от двете страни идеи и рамка от ноември 2019 година. Пандемията отложи реалния старт на процеса, но това вече е преодоляно и дейностите стартираха. Всъщност, самата конференция се управлява от трите основни европейски институции: Парламента, Съвета и Комисията, които действат синхронизирано и ще обобщават периодично постъпващите предложения. Ще бъдат организирани и допълнителни граждански дебати, както и експертни панели, които да дефинират и структурират по-добре различните идеи. За разлика от предходни подобни опити е предвиден и механизъм за обратна връзка, за да се приближи процеса максимално до реален разговор, независимо от огромния си мащаб и сложност. Обобщените идеи на гражданите ще бъдат дискутирани и в пленарни сесии на самата конференция. Всички тези дейности се очаква да приключат през есента на 2022 година с ясни и конкретни заключения и препоръки за развитието на Съюза. Впоследствие всяка една от трите институции и самите страни членки ще влязат в сложния и труден политически процес на постигане на съгласие в какви посоки и по какъв начин организацията трябва да продължи своята еволюция. Мнозина очакват и предложения за промени на европейските договори, което със сигурност ще отприщи политически емоции в голяма част от държавите. Това ли е първият опит Всъщност, настоящото упражнение по „обсъждаща демокрация“ е предшествано от множество подобни опити и механизми за обществено допитване и „мерене на температурата“ на мнението на европейците. Още от 1978 година, „Евробарометър“ непрестанно сондира настроенията на гражданите на съюза по множество теми, често и конкретни казуси и кризи. Само преди три години имаше специално проучване за бъдещето на Европа. В началото на 21-и век, Конвента за бъдещото на ЕС включваше участие на гражданите и интегриране на техните предложения във финалния политически пакет. Проектът за конституция обаче бе отхвърлен. Комисията на Жозе Барозо организира над 50 граждански диалози с подобна цел и неясен резултат. По времето на Жан-Клод Юнкер, граждани изготвиха въпросник за бъдещето на континента и отново бяха проведени множество срещи и дебати. По инициатива на Емануел Макрон през 2018 и 2019 година в страните на ЕС пък бяха проведени над 1500 „европейски граждански консултации“, а препоръките на гражданите бяха синтезирани и представени от ЕК. Сега упражнението се повтаря. Отделно, от 2012 година съществува европейската гражданска инициатива, която позволява на европейците да правят законодателни идеи към комисията, която на теория след това да ги задвижва през сложната процедура на съюза. Не е изненада, че огромното мнозинство от предложенията биват отхвърляни, най-вече поради отсъствие на прерогативи на ЕС в конкретната област и тема. Ще има ли полза Политическата полза от непрекъснатите допитвания до гражданите непрестанно нараства. Разклащането на про-европейския консенсус през последните десетилетия остави повечето политици в ситуация на нужда от допълваща легитимност, отделна от тази, която им предоставя формалната демократична процедура. Позата на слушащия европейското обществено мнение е изкушаваща в това отношение. Този специфичен евро-популизъм става все по-заразителен, последният пример в това отношение е заявеният именно като анти-популист Макрон. Нещо повече, разпадът на „позволяващия консенсус“, при който десетилетия наред правителствата поемаха интеграционни ангажименти буквално оголи европейската политика и гражданите, най-вече чрез своето недоволство, влетяха в нея. Загубените референдуми за европейска конституция във Франция и Холандия през 2005-та година бяха най-знаковите събития на този процес. Оттогава всички са много внимателни и полагат особени усилия „да чуват гласа“ на своите граждани по европейски теми. Подобни допитвания обаче изкарват на преден план толкова много и често несъвместими теми и желания, че на практика всеки политик може да легитимира позицията си и да настоява за представителство. Отделно от това, и още по-важно, общественото мнение в повечето случаи просто върви след събитията и особено след кризите. В този смисъл, това което казват гражданите е вече в значителна степен политически очевидно. По време на глобалната криза надделяваха исканията за „повече ЕС в икономиката“, по време на мигрантската криза мнозинството настояваше за повече действия и правомощия на съюза, същото се повтори и по отношение на сигурността след вълната от терористични атентати през 2015 и 2016 година. Как ще се развива Европа занапред Политическото недоволство на „стария континент“ направи невъзможен модела на интеграция чрез лидерски визии при закрити врати. Този етап е необратимо отминал и всеки опит за неговото възраждане ще приключи с фиаско. Визии не могат да бъдат конструирани и чрез синтез на общественото мнение. Съюзът не може да се развива и спрямо различни сценарии и оценки за риска, просто защото няма априорно съгласие за отдаване на правомощия и финансиране преди проблемите реално да са възникнали. Тази траектория за развитие на организацията е затворена поради недоверие към политическите елити и техните оценки за бъдещето, но и поради нарастващ общ скепсис към транснационалните организации. На практика единственият работещ модел на развитие на ЕС е чрез договорени реакции на остри кризи. Казано иначе, не чрез превантивен поглед напред, а чрез императив за действие от актуални критични ситуации, които генерират несигурност и непредвидимост и така тласкат държавите-членки към нови решения. Този модел на функциониране е видим от глобалната криза на 2008 година насам, но най-вече след сътресенията в еврозоната и имигрантската вълна. Реакциите спрямо COVID-19 са в същата графа, но не толкова в здравната, а в стопанската политика. В този контекст, поредното допитване до европейските граждани прилича повече на политическа игра, чиято основна цел е да легитимира цели, за които ще има съгласие между елитите. Гражданските консултации за европейското бъдеще целят да ускорят и друг, особено рисков процес, с който политиците дори не смеят да се захванат – промяна на договорите и редуциране на политиките, изискващи пълно съгласие. Това обаче е своеобразна политическа кутия на Пандора и за нея дори мобилизацията зад идеите на активните европейци няма да бъде достатъчна. *Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Comments