Ескалацията на напрежение в Черна гора и безсилието на ЕС

Ескалацията на напрежение в Черна гора и безсилието на ЕС

Коментари

Мнения / Коментари 64 Views 0

Колкото и в България да си говорим колко много се интересуваме и каква важност отдаваме на Западните Балкани, истината е, че малцина следят какво се случва при съседите. Конкретен пример е Черна гора. В неделя Цетине, историческата столица на балканската страна, стана сцена на безпрецедентни сблъсъци между демонстранти и полиция. Всички подстъпи към града в полите на планината Ловчен бяха блокирани от хора, стекли се с цел да предотвратят ръкополагането на митрополит Йоаникий за наместник на Сръбската православна църква (СПЦ) в Черна гора от страна на Патриарх Порфирий. Изборът на Цетине като място на церемонията е буквално анатема в очите на много черногорци. За тях това е знак, че Белград – представляван от СПЦ – не се е отказал от хегемонистичните си претенции спрямо своя съсед. В Сърбия се говори за „Сръбски свят“- сфера на културно и политическо влияние, по подобие на т.нар. „Руски свят“ в постсъветското пространство. Именно заради тези опасения се стигна до баталните сцени край барикадите от автомобилни гуми, а Порфирий и Йоаникий бяха принудени да използват хеликоптер, за да се доберат до Цетинския манастир, където се проведе ръкополагането. За да бъдем честни обаче и СПЦ има своите аргументи. Над две трети от православните в Черна гора принадлежат към нейното паство, а не към Черногорската православна църква (ЧПЦ), отцепила се през 1993 г., но засега останала непризната от другите ортодоксални църкви. Кой яхва национализма Опитите на властта да прокара законодателство, с което да сложи ръка на имоти на СПЦ (и евентуално да ги прехвърли към ЧПЦ), изкара на улиците хиляди в началото на миналата година. Именно тези протести, предвождани от покойния черногорско-приморски митрополит Амфилохий, доведоха миналия август до падането от власт на Демократичната партия на социалистите (ДПС) на черногорския президент Мило Джуканович, управлявала страната без прекъсване от началото на 90-те. Сегашните протести, твърдят критиците на Джуканович, са зле прикрит опит ДПС да си възвърне изгубените позиции, яхвайки национализма. Макар да няма съмнение, че Джуканович играе подобна игра, неговите опоненти не проявиха кой знае каква политическа мъдрост. Напротив, настоящият премиер Здравко Кривокапич тържествено посрещна Йоаникий и Порфирий в Подгорица на 4 септември, заедно с множество, веещо сръбски знамена. Два дни по-късно изпрати полиция да разгонят демонстрантите около Подгорица с гумени куршуми и сълзотворен газ. Докато президентът нахъсваше протестиращите, премиерът даде карт бланш на силите на реда. Вместо да уталожи страстите и да заеме неутрална позиция в спора около църковната и националната идентичност на черногорците, Кривокапич наля допълнително масло в огъня. Ескалацията на напрежение не вещае нищо добро за бъдещето на балканската страна. Последните избори доведоха на власт широка коалиция, в която освен партии, чиято идеология е сръбският национализъм, участват и реформистки и прозападни формации. Например гражданското движение УРА на Дритан Абазович, вицепремиер в кабинета на Кривокапич от албански произход. Кои са губещите Общият знаменател на коалицията беше желанието да се изчистят авгиевите обори, завещани от десетилетията властване на Джуканович и ДПС. Но вместо да работи за реформи, за борба с корупцията и за повишаване на икономическото благосъстояние на всички граждани, сегашното правителство се оплете в теми около идентичността, които единствено поляризират обществото. (COVID-19 също изигра лоша шега, отнемайки живота на митрополит Амфилохий, добил известност в последните си дни със скептичните изявления по повод на коронавируса, и поставяйки на дневен ред въпроса за неговия наследник.) Губещи в случая са именно политици като Абазович, а също така и онези граждани, които от една страна подкрепят независимостта на своята държава, имат ясно изразено черногорско самосъзнание, но не желаят да бъдат управлявани от Джуканович и неговия кръг от политически клиенти и бизнес партньори. Черногорското ДПС има кажи-речи същата слава като българското. Сега обаче те са поставени пред особено неприятен избор, тъй като политически предприемачи от двете страни на барикадата нагнетяват напрежението, разиграват националистически игри, от които печелят взаимно. Кризата показва и безсилието на ЕС. Черна гора е най-напредналата страна в Западните Балкани по пътя към членството. Ако всичко върви по план, Подгорица би трябвало да се присъедини към 27-те в края на настоящото десетилетие. Пред малката балканска държава не стоят особени пречки, какъвто е Косовският спор в случая на Сърбия. И въпреки това Брюксел очевидно не може да влияе особено силно върху вътрешната политика в Черна гора, а заедно с това и върху отношенията със съседите. Сравнително високата подкрепа за членството не е пречка местните политици да манипулират обществените страсти и да създават кризисни ситуации с цел да извлекат краткосрочни дивиденти. ЕС има въпиюща нужда поне една страна в Западните Балкани да се превърне в пример за успех. Дълги години изглеждаше, че Черна гора ще изпълни подобна роля. За съжаление едва ли ще е така. *Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Comments