„Ерата на Драги свърши“: Сривът на пазара разкрива разделението на Европа

„Ерата на Драги свърши“: Сривът на пазара разкрива разделението на Европа

Икономика

Бизнес и финанси / Икономика 44 Views 0

Разпродажбата на пазарите върна спомените за дълговата криза в еврозоната отпреди повече от десетилетие, подчертавайки разделенията, които спъват усилията на валутния блок да изгради по-тесни връзки.& През годините след дълговата криза 19-те държави, използващи еврото, централизираха и засилиха банковия контрол. Много планирани икономически реформи в Италия и на други места обаче бяха разводнени от подкрепата на мащабното печатане на пари. Опасенията, че по-високите разходи по заеми ще задушат икономическия растеж, доведоха до бъркотия на пазарите. Разкриха се пукнатините в неспокойния съюз, който &- за разлика от Съединените щати &- се държи заедно до голяма степен от централната банка, а не от правителство с правомощия да коригира данъци и да харчи. Две събития тази седмица илюстрираха крехкостта на съюза. Едното е опитът на ЕЦБ да възстанови доверието в по-слабите държави, изправени пред нарастващите разходи по заеми, след като програмата ѝ за изкупуване на дългове приключва. Другото е свързано с десетилетния неуспех на министрите да поставят спестителите в блока на стабилна основа. След рядка извънредна среща в сряда ЕЦБ обеща нови мерки за ограничаване на разпродажбите на пазара, но липсата на конкретен план за подпомагане на натоварени с дългове страни като Италия и Гърция разочарова някои. Решението е в рязък контраст с 2012 г., когато тогавашният президент на ЕЦБ Марио Драги се справи с кризата на доверието в бъдещето на валутата с обещание да направи „каквото е необходимо“, последвано от обширна програма за печатане на пари. Сега обаче покачващите се цени, предизвикани от това печатане на пари, както и нарастващите енергийни разходи в резултат на инвазията на Русия в Украйна и пандемичните блокирания в Китай, правят този подвиг труден за повторение. „Беше лесно да се направи каквото е необходимо, когато инфлацията беше ниска“, каза Гунтрам Волф от мозъчния тръст Bruegel, добавяйки, че нарастващите цени ще накарат ЕЦБ да обърне курса. Извънредното заседание създаде много очаквания, на които ЕЦБ в крайна сметка не може да отговори“, смята той. „Само правителствата могат да се справят с реалните икономически различия и непълното устройство на еврозоната.“ Френският финансов министър Бруно льо Мер предупреди за опасността от фрагментиране на блока &- публична аларма, която някога бе нещо обичайно, но до голяма степен изчезна, тъй като значителното печатане на пари облекчи дълговата криза. Говорейки пред студенти в Лондон, Кристин Лагард не даде повече жокери за това как биха могли да изглеждат действията на ЕЦБ. Вместо това коментира изменението на климата и въздействието на войната върху световните доставки на зърно. Разделенията в еврозоната вероятно ще излязат на преден план на среща на министрите по-късно в четвъртък, когато те ще обсъждат блокирания план за укрепване на финансовата система на блока. Реформата в банковия съюз е затънала в дебати, като критичният въпрос за защитата на депозитите в целия регион все още не е решен. „Вървяхме по-скоро назад, отколкото напред“, каза по този повод Карел Ланоо от Центъра за европейски политически изследвания. „Ако има фалит на банка, ще стане същото като през 2008 г.“, каза той, добавяйки, че отделните държави, а не по-широкият блок, ще бъдат оставени да поемат тежестта. Ерата на Драги свърши.“ Очаква се министрите допълнително да забавят плановете за единната предпазна мрежа за банковите депозити, срещу което Германия дълго време се противопоставяше заради нежеланието си да споделя чужди проблеми. Томас Хуертас, бивш заместник-председател на банковия надзорен орган на ЕС, а сега работещ в Института Лайбниц, каза, че липсата на такава защитна мрежа поставя европейските банки в неизгодно положение спрямо американските съперници. „Това е едно от онези предимства, които човек може да види и разпознае. Това е важен елемент не само за финансите, но мисля и за самия съюз“, добави той, коментирайки необходимостта от трансгранична защита на спестителите. Тази липса на напредък с банков съюз от своя страна натежа на акциите на европейските банки, които от години изостават от своите американски конкуренти. Дебатът на министрите се провежда на фона на покачването на разходите по заемите на Италия, изостряно от плановете на ЕЦБ да повиши лихвените проценти и да намали изкупуването на дълг, за да ограничи растящите цени. Испанските, португалските и гръцките облигации са под подобен натиск. Реакцията на Европа се наблюдава внимателно от банкери и инвеститори. „Толкова голяма част от това, което правим, е игра на увереност“, каза Вис Рагаван, главен изпълнителен директор на EMEA и съ-ръководител на Global Investment Banking в JPMorgan. „Много от това, което виждаме, е свързано с доверие в политиката и постигане на подреден път за излизане от стагфлацията.“ Но тъй като ЕЦБ се изчерпва, топката отново е в полето на политиците. Докато ЕЦБ би могла да зарадва пазарите с базука, това става все по-трудно във време, когато трябва да се бори с инфлацията“, каза Карстен Бжески, икономист от нидерландската банка ING.& „От правителствата зависи най-накрая да се съберат, за да намерят подходящ съюз.“

Comments