Ефективността на иРНК ваксините в реалността е по-ниска от очакваното

Ефективността на иРНК ваксините в реалността е по-ниска от очакваното

Коментари

Мнения / Коментари 19 Views 0

Само преди 6 месеца в иРНК ваксини се съмняваха повечето хора. Това беше неизпитана технология и имаше опасения, че въпреки прекрасните резултати от клиничните проучвания, може да има проблеми при масовото приложение. Настъпи 2021 година и нещата се обърнаха. В Европа медиите и някои политици подеха пропагандна кампания против вирусната ваксина на "Астра Зенека" и за няколко седмици сринаха авторитета на продукта на оксфордските учени. Сега повечето европейци превъзнасят иРНК ваксините и не вярват на вирусните векторни такива. Допълнително масло в огъня наля уж секретната информация за цената на ваксините. Оказа се, че Европа плаща за продукта на "Астра Зенека" само 1,78 евро/доза, и многократно повече за "Пфайзер" (12 евро), "Модерна" (15,12) и JOHNSON&JOHNSON (7,14). Хората предполагат, че високата себестойност е качество и разбираемо искат да „карат Мерцедес вместо Голф“. Дали тези инспирирани нагласи на обществото отговарят на истината ще опитам да отговоря с анализ на информацията от ваксинационните кампании в трите най-напреднали с това развити държави.

Как се отчита ефективността на ваксините?

Цифрите, дъвкани в медиите и социалните мрежи, са взети от заявленията на производителите на ваксини на база фази 2 и 3 от клиничните проучвания. Някои компании, например "Пфайзер" и "Модерна", имат едно основно изследване. Други, като "Астра Зенека", имат няколко. Според данните на производителите иРНК ваксините имат ефективност от около 95%, а вирусната на "Астра Зенека" варира от 60 до 90%, в зависимост от проучването. При последното, приключило в САЩ преди дни, ефективността е изчислена на 80%. Всички тези цифри, предоставени от компаниите, трябва да се приемат с известна доза скептицизъм, защото реалността е по-различна от контролираното клинично изпитване. Например "Пфайзер" включват около 20 000 човека инжектирани с ваксината, а за контрола 20 000 са третирани с плацебо. В контролната група 180 човека проявяват симптоми на инфекцията, а при ваксинираните - само 9. На база на тези две цифри се калкулира и ефективност при предпазване от КОВИД симптоматика от 95%. За всички учени този резултат е твърде постен. Това са много малко случаи на заразени и от двете групи, за да се правят генерални изводи. Освен това недостатък на повечето клинични проучвания е отчитането на заразените. Става на база съобщения от пациентите на КОВИД симптоматика, което е твърде субективен показател.

Ваксинационните кампании дават предимство на вирусната ваксина

Сравнихме последствията от ваксинациите в три развити западни държави – САЩ, Великобритания и Израел. Това са нации, които водят във ваксинацията срещу коронавируса в световен мащаб. Трите държави прилагат строги мерки за изолация и влагат много милиарди в тестване на населението и проучване на вируса. Накратко, това са водачите. Нека разгледаме как се справят с контрола на епидемията.

Към началото на тази седмица (29.03.) в трите държави нивата на ваксинация са съответно 44,13 (САЩ), 50,85 (ОК) и 115,5 (Израел) приложени дози ваксини на 100 човека. Това са водещи резултати в света, а Израел на практика е пред завършване на ваксинацията за населението над 18 години. При сравняване на епидемиологичните данни за заразимост и смъртност обаче се виждат значителни разлики. Анализът на данните е в таблици 1 и 2. В колони 4 и 5 е показан коефициентът на ефективност на ваксинацията за всяка от трите държави за двата избрани времеви периода. Как се изчислява е обяснено в забележката под таблиците. Накратко, отчита се броят на населението, среднодневно заразените за съответния седмичен период или броят на починалите, и се съпоставят с нивата на ваксинация, изразена като поставени ваксини на 100 човека. Колкото по-ниски са коефициентите, толкова по-ефикасна е ваксинацията.

От таблиците се вижда, че най-малки са коефициентите във Великобритания. Те са от 2 до 3 пъти надолу в сравнение със САЩ и Израел. Това означава, че с поставянето на една ваксина на Острова са се предпазили повече хора, отколкото в другите две държави, т.е. ваксинационната кампания там е по-ефективна. Този резултат се подкрепя и от другите показатели. В проследявания период, с едно изключение, във Великобритания се отчитат по-малко заразени и починали хора, приравнено към броя на населението (виж таблиците). Защо е тази голяма разлика? Ще посоча две основни причини:

• във Великобритания избраха първо да ваксинират колкото се може повече от населението с една доза на ваксините, а в другите държави се придържаха към сроковете на производителите. В САЩ и Израел има повече хора със завършена двудозова ваксинация, но за сметка на общия брой получили поне една доза;

• англичаните използват почти поравно продуктите на "Пфайзер" (иРНК) и "Астра Зенека" (вирусна ваксина). За разлика от Острова, в САЩ и Израел се ваксинират изцяло с иРНК на "Пфайзер" и "Модерна" (само в САЩ). Така тези две държави са нещо като рекламна витрина на новата иРНК технология с всички плюсове, но и минуси на тази стратегия.

Отговорът за установените различия в ефикасността на ваксинационната кампания в трите държави е очевиден за всеки непредубеден наблюдател – вирусната ваксина по-ефективно предпазва хората от коронавируса!

Защо пада резултатността на иРНК ваксините?

Това е въпрос за милиони. Ще опитам да обясня. Първо, за заявленията на производителите и институциите. След няколко месеца приложение започват да се натрупват данни, които доста плахо се споделят и от някои медии. В Израел първоначалната оценка за 95% ефективност против заразяване на "Пфайзер" беше намалена от самата компания на 91%. В САЩ пък преценка, извършена от Центъра за контрол на болестите (CDC), понижи този показател на 90% при медицинския персонал. Има индикации, че тези проценти ще се движат надолу.

Тенденцията се потвърждава от официалната статистика. Например в Израел през февруари официално са докладвани 929 смъртни случая от вируса (има и леко различни данни). Според тамошното Министерство на здравеопазването, цитирано от mignews, 136 от тях, т.е. 14,6% са починали след ваксинация с две дози от ваксината на "Пфайзер", а при 211 (22,7%) е била поставена само една доза. За сравнение, при клиничните изпитания няма починали от коронавирус ваксинирани, което показва, че реалността е много по-различна. Подобни резултати се съобщават и в САЩ. Предполага се, че през март близо 50% от починалите от коронавирус в Израел могат да бъдат напълно ваксинирани.

Причините за разминаването между теория и практика може да се търсят в няколко насоки. Първата е в дизайна на ваксините. При иРНК той е максимално опростен, дори елегантен. Чрез ваксината се вкарва иРНК, която лъже клетките да произведат ключов вирусен протеин. След това този S протеин се лепва на стената на клетката и мами имунната система, че в съответната клетка има коронавирус. Разликата с вирусните (векторните) ваксини е главно в транспортната система, доставяща нуклеиновата киселина, която при иРНК на "Пфайзер" и "Модерна" е липидна капсула, а при "Астра Зенека" е безвреден вирус. На практика след доставяне в клетките на човека и трите ваксини правят едно и също нещо. Транспортът обаче е ключов фактор. Липидните капсули на иРНК имат, образно казано, избирателност на пощенска кутия. Те влизат навсякъде, където успеят да се лепнат, не е ясно кои клетки и тъкани поемат товара. В кръвта на хората голяма част от тях се разграждат. За разлика от иРНК, във вирусите на "Астра Зенека" ДНК молекулата на същия S протеин е много по-добре предпазена в плътна обвивка от капсидни протеини. Освен това вирусът носител има предпочитания към определени човешки клетки и може да се прогнозира къде ще отиде. Ако обобщим, по дизайн иРНК ваксините са по-нестабилни и се разчита на случайни и недостатъчно проучени събития за доставка на нуклеиновата киселина, което може би обяснява по-ниската ефективност. Едновременно с това те са прости и могат доста бързо да се изменят и преконфигурират за нови заплахи и затова бяха първите готови за приложение препарати срещу КОВИД. Първи обаче не значи най-добри!

Другият проблем на иРНК е в технологията. Подобни препарати се произвеждат в масови количества за първи път и затова някои процеси не са добре изпипани и оптимизирани, което води до съмнения в ефективността и безопасността на продуктите. Пример за това е разследването на престижното научно списание BMJ, публикувано на 10 март и базиращо се на изтекли и хакнати документи от регулаторните органи. От тях става ясно, че между регулаторите и изготвителите/разработчиците на иРНК ваксини се води активна и недовършена към края на 2020 г. дискусия за качеството на производствения процес. Проблемът е в целостта на пакетираната нуклеинова киселина. В масовите ваксини тя е много по-ниска, отколкото при използваните в клиничните изпитания. Неуточнени и до днес остават методите на изпитване на този показател, както и целевите стойности. Производителите избягват тези въпроси досега. В крайна сметка остават много основателни съмнения, че разпадът на нуклеиновата киселина в масовото производство води до значително понижение в ефективността на иРНК ваксините. Засега всеобщото мнение на регулаторите е, че ползите многократно надвишават рисковете, но производителите все някога трябва да осветлят технологичните проблеми и да установят категорични и реалистични критерии за качество на техните ваксини.

Накрая се връщам към един класически пример. През 70-те години на 20. век в САЩ и Великобритания набира сила антиваксърското движение, което взема на прицел целоклетъчната ваксина срещу коклюш (магарешка кашлица), остро заразно заболяване с бактериален причинител. Стига се до серия съдебни дела, където твърденията за увреждане на деца от ваксината са отхвърлени, но духът е изпуснат от бутилката. Процентът на ваксинираните с ДТК ваксината спада. В отговор на истерията учените разработват нова, модерна „протеинова“ ваксина, която на практика няма нежелателни странични ефекти и в края на 20. век тя се налага в имунизационните кампании. Настъпва 21. век и за ужас на обществото коклюшът се завръща, при това в САЩ. Много хора се разболяват и умират. Разследването установява, че част от заболелите са „спасени“ като деца от „опасната“ ваксинация от „загрижени“ родители. Най-голяма изненада има, когато част от болните се оказват добросъвестно ваксинирани с новата „протеинова“ безпроблемна ваксина. Дори и с реимунизациите тази ваксина показва по-ниска ефективност и при неприемливо голяма част от хората имунитет към коклюша отсъства. В стремежа си да се приспособят към очакванията за тотално безпроблемни ваксини учените са жертвали ефикасността. Този компромис, направен под натиска на „загрижени“ общественици, журналисти и майки всъщност убива хора! Запомнете този пример, защото сега в света има опасност да се случи същото, но в много по-големи мащаби.

Приоритизирането и пропагандирането на иРНК ваксини е опасно и вече може би има негативни ефекти, в смисъл - недостатъчна имунна защита при ваксинирането. Идеалната комбинация е всяка държава да ползва поне 2 производителя, с различни технологии. Лично мое мнение, че иРНК ваксините са добър масов и спешен отговор за епидемиите, но в дългосрочен план те би трябвало да отстъпят на другите типове препарати.

Ефективност на ваксинацията в САЩ, Великобритания и Израел на база на основните епидемиологични показатели.

Седмица 15 – 22.03.2021
Показатели

Доказано заразени1/

на милион

Починали1/

на милион

Приложени дози ваксини

на 100 човека2

Коефицент заразени

/на 1 ваксина3

Коефицент починали/

на 1 ваксина3

САЩ 56813/170,9 1016/3,06 37,83  64,7 1,16
Великобритания 5486/80,6 85/1,25 44,6 36 0,56
Израел 1121/121,8 12/1,30 113 137,6 1,47

Седмица 22 – 29.03.2021

Показатели

Доказано заразени1/

на милион


Починали1/

на милион

Приложени дози ваксини

на 100 човека

Коефицент заразени/

на 1 ваксина3

Коефицент починали/

на 1 ваксина3

САЩ 64678/194,8 997/3,0 44,13 86,0 1,30
Великобритания 5110/74,9 63/0,92 50,85 30,1 0,47
Израел 480/52,2 12/1,30 115,5  60,3 1,50

   

1 Данните са от www.worldometers.info/coronavirus/ от 22.03.2021 (1) и съответно 29.03.2021 (2). Стойностите са средни дневни показатели за седмицата 15 – 22.03.2021.
2 https://ourworldindata.org/covid-vaccinations; COVID-19 vaccine doses administered per 100 people, 22.03 2021 (1) 29.03.2021 (2).
3 Изчислява се по следната формула: 4 (колона)= 1 (колона, заразени на милион) умножено по 3 (колона, ваксини на 100 човека)/100; за 5 (колона)= 2 (колона, починали на милион) умножено по 3 (колона, ваксини на 100 човека)/100.

Comments