Брекзит не е минало. Ето как продължава

Брекзит не е минало. Ето как продължава

Коментари

Мнения / Коментари 40 Views 0

Майк Хоз със сигурност си е отдъхнал в навечерието на Коледа. Шефът на британската асоциация на автопроизводители и автотърговци от няколко години е сред най-притеснените около сагата с Брекзит. Той дълго алармираше за тежките последствия от евентуално отсъствие на споразумение за свободна търговия. По изчисления на асоциацията, това щеше да означава загуби за автоиндустрията от около 55 милиарда лири за пет години (само тази сума би била почти равна на вноските към ЕС за същия период), надценка от поне 2 000 лири на кола и напускане на множество знакови компании. Скокът на безработицата в и без това изоставащи региони на Англия също щеше да е неизбежен.   Подписаното споразумение между ЕС и Великобритания избягва този тежък сценарий и неслучайно ръководителите на десетки асоциации от най-различни индустрии излязоха с изрични декларации в негова подкрепа. Както настоява Марк Хоз, сега поне "имаме платформа за бъдещи отношения". Извън съмнение е, че изкушението да се тегли черта под темата е голямо, политическо и икономическо. Може би неочаквано за мнозина обаче, има немалко причини, поради които въпросът за отношенията между Острова и ЕС далеч не е затворен. Сегашният премиер, Борис Джонсън, със сигурност ще настоява на завършеността на процеса през идните години. Поставянето на точка на проточилото се напускане е негова основна политическа опора и изпълнено предизборно обещание, което трябва да стабилизира разклатеното доверие от несигурното управление на кризата с коронавируса. Нещо повече, той дължи своята власт на специфична електорална Брекзит коалиция, която е отвъд неговата партия и нямаше да е възможна без подкрепата на предходни лейбъристки политически крепости в северна Англия. Тя се структурира в годините около референдума, става по-устойчива и започва да се превръща в ключов изборен фактор. Ако иска да бъде преизбран, Джонсън не просто ще трябва да припомня постижението си, а да го препотвърждава чрез най-различни политически ходове. Извън неговите желания остават множество други динамики, които ще превърнат Брекзит в любопитно продължаващ процес. Очевидното, което идва Най-очевидните линии на развитие са вътрешно-политически. Националистите в Шотландия укрепват позициите си и убедителна победа на следващите избори ще върне темата за нов референдум за независимост. Шотландците гласуваха с цели 62 % за оставане в ЕС и тази нагласа постепенно засили аргументите в полза на „Шоткзит“ от Великобритания. Различни изследвания през последните години сочат изместване и стабилизиране на подкрепата за независимост, макар основните въпроси при развод (валута, пенсии, производствени вериги с Англия, компенсиране на субсидиите от Лондон и други) все още да нямат достатъчно убедителен отговор. Дори след новото споразумение, Северна Ирландия остава частично обвързана с ЕС, за да се избегне „твърда граница“ с република Ирландия, която е част от съюза. Тягата на отношенията между двете страни се засилва и все по-често се чуват гласове за евентуално обединение в рамките на едно десетилетие. И тук, социологическите допитвания постепенно се движат в тази посока, особено сред по-младите. Въобще, с Брекзит Великобритания се надяваше да приключи веднъж завинаги сложния конституционен дебат, породен от европейската интеграция. Сега тя се оказва в началото на друг, потенциално още по-сложен и с по-тежки политически последствия. Има и по-широк, общ политически ефект, при който Брекзит е вече фиксиран като отправна точка за интерпретиране на ползите и вредите от напускането. В този смисъл, той е вече и специфична мерна единица за случващото се след 1 януари 2021 година. Различни версии на Брекзит Съществува и по-непосредствена логика на продължаващ Брекзит. Постигнатото споразумение е доста „тънко“ и не покрива множество важни линии на сътрудничество и общуване между ЕС и Великобритания. Предстоят преговори за отношенията във финансовата област и сега избраната форма е доста отворена и може често да бъде адаптирана. Същото важи и за други области като обмена на данни, сигурността и отбраната, външната политика. На практика документът не покрива услугите, което в британския случай е почти 80 % от икономиката. Това също оставя широко поле за допълнителни промени и може да доведе до множество нови договорки или предоговаряния на някои от актуалните текстове. Нещо повече, възможно е да има различни версии на Брекзит в зависимост от това коя партия формира следващите правителства. Отсега лейбъристи и либерали имат доста по-различни идеи от консерваторите и ще търсят разширяване на сътрудничеството, макар и извън рамките на единния пазар. Погледнато по-аналитично, сегашното споразумение за търговия прилича на доста непълен и потенциално нестабилен темплейт, върху който могат да бъдат правени множество промени. През идните години отношенията между ЕС и Великобритания ще представляват непрестанна калкулация на полезното съотношение между дистанция и сътрудничество, между по-голямо отдалечаване и повече съвместимост между двете страни. Политически пинг-понг По-конкретно, според сегашните договорки всяко по-радикално отдалечаване от европейските стандарти от страна на Лондон ще активира процедура, която може да въведе защитни тарифи. В този смисъл и тук е възможно да станем свидетели на несекващ политически пинг-понг, който непрестанно предефинира стопанското общуване между двете страни. Към момента, по-голяма вероятност за първа промяна идва от британците, защото правителството е твърде решено да готви мащабни програми за държавна помощ към различни региони и индустрии. Без промяна на множество стандарти пък няма как да бъде подписано търговско споразумение със САЩ, което също може да доведе до спорове с Брюксел. Брекзит неизбежно ще остане и като битка на наративи по простата причина, че е прецедент и маркира нов тип политическа стратегия и траектория. ЕС винаги в някаква степен ще иска да го представи като ирационален, сгрешен и само-нараняващ проект, докато британците ще настояват на обратното. Този сблъсък на интерпретации е обречен на дълъг живот. Брекзит обаче ще остане в политическото въображение и поради друга, по-съществена причина. Тя е свързана с убеждението, че абсолютният суверенитет е ценност сам по себе си. Привлекателен със своето обещание и романтична проекция в бъдещето, а не с реалистичността на непосредствените алтернативи. Това убеждение все повече прилича на вяра, която е по-устойчива и непредвидима. И, всъщност, в това е кодирано неизбежното продължение и значимост на британското напускане. * Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Comments