Бой, газ, обиди, пренебрежение. Какво се случи в първите сто дни на протестите

Коментари

Мнения / Коментари 17 Views 0

Протестите срещу кабинета и главния прокурор навършиха 100 дни. Те бяха посрещнати с обиди от управляващите, преминаха през няколко вълни на полицейско насилие, броят на участниците сериозно намаля, но демонстрациите не спират. На 8 октомври 2020 г. протестиращите бяха подкрепени от Европейския парламент в исканията им за справедливост. Премиерът и главният прокурор продължават да твърдят, че няма да подават оставка. В опит да заглуши исканията Бойко Борисов предложи вариант за "рестарт" на системата чрез нова конституция. Проектът за нея се оказа бързо написан от неназовани автори и обсъждането сложи началото на дълга парламентарна процедура, удържаща мнозинството на власт.   За 100 дни протестите доведоха до шест министерски оставки и до смяна на шефа на НСО. Отпадна и табуто около името на депутата от ДПС Делян Пеевски, който често се споменава като символ на задкулисното управление. Протестите започнаха на 9 юли 2020 г. Ето как изглеждаше всичко оттогава до днес.   В подкрепа на протестиращите в София и техните искания, започнаха масови протести и в други градове, сред които Варна, Пловдив, Русе, Бургас, Стара Загора. Българи по цял свят организираха протести в градовете, в които живеят. Те се солидаризираха с исканията на протестиращите в България и поискаха още: гласуване по пощата на следващите избори за всички български граждани; възстановяване на поправките в Изборния кодекс от 2014 г., отнасящи се до автоматичното отваряне на секциите от предходните избори. През 2014 г. са отворени 428 секции; създаване на Многомандатен избирателен район „Чужбина“ (МИР Чужбина), за да имат представителство в парламента; изграждане на система за електронно гласуване. В края на юли и в началото на август в центъра на София изникнаха палаткови лагери. Те блокираха ключовите кръстовища на Орлов мост, на площад "Независимост" и пред Софийския университет "Св. Климент Охридски". На няколко пъти те бяха премахвани от полицията, а след това отново възстановявани. На 2 септември се проведе първото т.нар. Велико народно въстание. Това е игра на думи с институцията Велико народно събрание. Изразът беше въведен, след като премиерът замени исканията на протестиращите със собствена инициатива за написване на нова конституция и свикване на Велико народно събрание, което да я приеме. Протестът продължи 14 часа без прекъсване. Над 100 души бяха арестувани, сълзотворен газ и водни оръдия бяха насочени към протестиращите, полицаите бяха "обстрелвани" с бомбички, шатрите, палатките и техниката бяха пометени, павета, кашпи и пейки бяха изкъртени. След първото Велико народно въстание се проведоха още три негови издания. Българи в чужбина публикуваха клип, в който задават на различни езици 29 въпроса към правителството, прокуратурата и персонално на Иван Гешев. Част от тях бяха зададени и от групата за върховенство на закона в Европейския парламент (част от комисията LIBE).   На 8 октомври Европейският парламент прие резолюцията за състоянието на върховенството на закона в България, изготвена от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE). От общо 691 евродепутати 358 подкрепиха документа, 277 гласуваха против и 56 се въздържаха. Евродепутатите признаха като легитимни исканията на българския народ и неговите "стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация".  

Comments