''Българското правителство отказа достъп на иновативния сектор до НСТС''

Икономика

Бизнес и финанси / Икономика 7 Views 0

Българското правителство отказа достъп на иновативния сектор до НСТС и България пропуска пореден шанс в надпреварата за високотехнологични инвестиции в полза на своите съседни държави, заявяват в позиция до медиите от Българската работодателска асоциация "Иновативни технологии" (БРАИТ). Позицията е по повод новината, че вчера правителството отказа да приеме асоциацията сред представителните работодателска организация.

Представителните организации имат право да участват в съвета за тристранно сътрудничество (НСТС). Там правителство, работодатели и синдикати консултират решения по социалната и икономическа политика.

БРАИТ призовава за провеждане на публична и прозрачна процедура за одобрение на организациите, които влизат в съвета. "БРАИТ не признава резултатите от проведената непрозрачна процедура и ще потърси своите права в съда", допълват от асоциацията. Те са изготвили 35 проекта, които по думите им биха довели до инвестиции от над 40 милиарда лева.

Ето какво още се казва в позицията:

Иновативният бизнес в страната, обединен и представен от Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), изказва своето възмущение от непрозрачно проведената процедура за определяне на национално представителните работодателски организации в Националния съвет за тристранно сътрудничество. По-рано днес (б.р. - 13 януари 2021 г.), Министерство на труда и социалната политика (МТСП) отказва членство на БРАИТ в НСТС.

Днес българското правителство не просто отказа достъп до НСТС на иновативните индустрии в страната (аутомотив, ИТ, биотехнологии, възобновяеми енергоизточници, изкуствен интелект и много др.), но и даде ясен сигнал, че развитието на иновативната икономика в полза на българските граждани не е негов приоритет.

За съжаление, поради подобно на днешното непрофесионално и непрозрачно отношение на публичния сектор към българските работодатели, само за последните три месеца България пропусна инвестиция за завод за електромобили в посока Гърция, регионален дейта център на Майкрософт в посока Гърция, два ключови проекта за производството на батерии за електромобили, рудодобивни проекти в посока Сърбия, два завършени завода за батерии за електромобили в посока Унгария и Полша, а междувременно румънска ИТ компания за роботизация на процеси на управление на индустрия 4.0 се превърна в борсово оценено дружество за над $10 милиарда. С цел наваксване на това изоставане, дори без да сме представени в НСТС, БРАИТ изготви и представи на правителството списък от реформи и проекти, които могат да мобилизират около 40 милиарда нови инвестиции. Те са насочени към създаването на софтуерни продукти следствие на съкращаване на веригите на доставки и „умното“ използване на ресурсите и потенциала, чрез коригиране на институционалните недостатъци основно в сферите на образованието, увеличаване дела на дигиталните услуги и допълване на пазарните недостатъци, свързани с достъпа до финансиране.

Но предлагането на идеи и извън-институционалният диалог не могат да допринесат пълноценно към разрешаване на основния проблем на България пред привличането на чуждестранни и развитието на местни частни стратегически инвестиции – непредвидимостта в нормативната среда и непрозрачността на публичните процедури.

И как да очакваме инвеститорите да игнорират тази непревидимост и непрозрачност, ако тя се кулминира на най-високо ниво – в процеса по оформяне на Националния съвет за тристранно сътрудничество и по-специално в работата на отговорната Комисия към Министерство на труда и социалната политика.
В рамките на работата на Комисията за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, представителите на БРАИТ установиха редица нередности, за които своевременно бе сезиран Инспектората към МТСП. Тук ще споменем за разпределяне на пълномощни за представителство посредством жребий „за да няма сърдити“, приемане на непознати в правния мир на България „браншови пълномощни“, чрез които нищо неподозиращи български компании са вписвани в работодателски организации, постоянно разнасяне на официално входирана документация насипно в кашони и кутии, конфликт на интереси на председателя на комисията, както и редица шокиращи дискусии по време на заседания на Комисията, които са в разрез с принципите на правовата държава.

Въпросите, които поставяме пред широката аудитория и отговорните институции, са много и държим да получим своите отговори, както и да бъде поета отговорност и да се осъдят действията и бездействията на ангажираните управляващи. Ето и част от тях:

1. Защо нито един български работодател не може да провери дали неговото дружество, е включено в произволна работодателска организация, легитимно или нелегитимно (без лично подписано пълномощно)?

2. Защо пакетите с пълномощни на работодателските организации не са публични?

3. Защо преброяването се извършва в тъмни стаички от неназовани публично хора?

4. Намира ли правителството за притеснително явната кражба на юридическа самоличност на редица български и чуждестранни компании, включително такива, чиито дялове се търгуват на чуждестранни фондови борси, с всички произтичащи правни, дипломатически и икономически рискове?

Дори от оскъдната ни предоставена информация в хода на процедурата, ние разкрихме, че български работодатели биват причислявани без тяхно изрично съгласие и знание към произволни работодателски организации. Още по-фрапиращо е, че голяма част от компаниите-учредители на БРАИТ се оказаха включени и преброени в други работодателски организации (без тяхно знание и позволение). Също толкова скандализиращ е примерът на работодатели, напуснали публично една работодателска организация и също публично присъединили се към друга, но се оказва, че без тяхно знание продължават да бъдат преброявани в първата.

БРАИТ е единственият кандидат за Националния съвет, който представи пакет от 100% индивидуално подписани пълномощни на работодатели с над 55 000 служители (след поредица от пресявки и препотвърждаване). Ние не използваме така наречените браншови пълномощни – неуредени както нормативно, така и законово. Разликата между двете е, че индивидуалното пълномощно изразява изрично волеизявление на конкретен работодател да бъде представляван от работодателската организация в Националния съвет, докато браншовото пълномощно се издава от асоциации без изрично волеизявление на всеки член – а често и без неговото знание.

България се намира в усложнена епидемиологична ситуация, безпрецедентна икономическа криза и потенциално задаващо се свиване на кредитирането след изтичане на общоевропейските банкови мораториуми. С оглед и на наближаващите парламентарни избори, българското общество и икономиката заслужават повече от всякога прозрачност и доверие в правовия ред.

Затова БРАИТ ще потърси правата си, но и ще уведоми българските институции за гореспоменатите проблеми в работата на Министерство на труда и социалната политика по отношение формирането на Националния съвет за тристранно сътрудничество, като настояваме за поемане на съответната отговорност чрез оставки и освобождаване от длъжност.

Като единствената работодателска организация входирала 100% индивидуални пълномощни от своите членове, БРАИТ ще продължи легитимно да защитава както техните права и интереси, така и нуждата на българското общество да живее в държава с върховенство на правото и публични и прозрачни институции. Алтернативата е да продължим да гледаме как всички световни стратегически инвестиции се разполагат в съседните ни държави и българските предприемачи хронично губят предимства спрямо своите близки конкуренти."

Comments