Аз броя, ти броиш. Невидимите участници в американските избори

Аз броя, ти броиш. Невидимите участници в американските избори

Коментари

Мнения / Коментари 49 Views 0

Носят маски и ръкавици, някои са и с шлемове. Имат нещо като униформи, за да се познават отдалече. В Пенсилвания се виждат най-отдалече, защото са със светлоотразителни жилетки. Така изглеждат невидимите герои на последните дни в САЩ – онези, които преброяват бюлетините. Доналд Тръмп на няколко пъти каза, че Байдън му узурпира победата в президентските избори през 2020 г. Зад това обвинение много хора разпознаха обвинение към преброителите, макар че Тръмп не го е казвал гласно. В САЩ цари всеобщо уважение към хората, заети с преброяването. Фокс Нюз, Си Ен Ен, демократи и републиканци – и двата лагера говорят за хората в бюрата като за пазители на демокрацията. Не ги обвиняват, ако се бавят. Зад това отношение стои традицията. Изследване на Brenan Center for Justice от 2017 г. показва, че изборните измами в САЩ са между 0.00004 и 0.0007 %. Този висок резултат се осигурява именно от временно наети служители с ниско заплащане, които работят денонощно, за да осигурят поне три основни проверки. Първо, дали избирателят не е гласувал два пъти, второ, дали избирателят е попълнил всичко правилно, за да се отчете гласът му, трето, дали подписът на избирателя съвпада с подписа му под други официални документи. Има и четвърто, но за него – след малко. На български ги наричаме преброители, но всъщност техническата сложност в САЩ се пада не само на броенето, но и на предварителните проверки за валидност на бюлетината, ако гласът е подаден по пощата. Тези проверки се извършват не чрез оглеждане на самата бюлетина, а чрез изследване на запечатания плик, в който тя е поставена – там се намират основните данни, които трябва да са изрядни, за да се пристъпи към изваждането на бюлетината, сортирането ѝ, което се извършва по различна технология във всеки щат, често пъти сканирането ѝ и дори картотекирането ѝ (в някои щати). За да се стигне накрая и до самото ѝ преброяване. Точно то е онова “четвърто” основно задължение. Нещата пак се отличават от щат до щат, но в повечето случаи от момента на вадене на бюлетината от плика в процеса участват представители на различните кандидати. Те са тези, които определят дали една бюлетина трябва да се смята за валидна, или не. Разбира се, описаната технология се отнася само до гласуването от разстояние, защото за гласуването “на живо” има други процедури. Но в изборите, които протекоха на 3 ноември, между 50 и 70 % от всички гласове бяха подадени именно по пощата. За да може някой да подправи вота, ще трябва да е подправил поне 1 % от подадените гласове. За Мичиган, да кажем, този 1 % отговаря на над 54 000 души. Отговорността, която носят преброителите – нека ги наричаме така – за осигуряването на един демократичен процес, е известна на американското общество от десетилетия. Известен е и фактът, че това, в повечето случаи, са анонимни лица – не защото не може да бъдат снимани, а защото често пъти се забравя за тях още в момента, в който изборите се обявят за приключили с ясен победител. Това е работа “на тихия фронт”. Репортерка на Вашингтон пост разказва за този “тих фронт” съвсем буквално – пише, че щом влязла в голямата зала на преброителите, заварила тишина и липса на физически движения. Толкова било скучно за гледане, че една от старшите служителки сметнала за нужно да се извини за това, че работата на преброителите не показва никакви драми, видими с просто око. Репортажът на Вашингтон пост е от Пенсилвания, избрана заради големите предварителни обвинения за подправени гласове, а също и заради нарастващото убеждение, че този щат ще се превърне в това, което беше Флорида през 2000 г. - място за повторно броене на гласовете, с взиране във всеки отделен вот заради малката разлика между кандидатите. Всъщност, преброителите работят не просто нещо отговорно, но и нещо достатъчно сложно. Част от правилата в същата тази Пенсилвания се промениха на два пъти. Първо, миналата есен щатът реши да позволи гласуването по пощата включително и на хора, които нямат извинителна причина да отсъстват от гласуването “на живо” (дотогава трябваше да имаш такава причина, за да може да гласуваш по пощата). Второ, миналата седмица Върховният съд позволи на този щат да смята за валидни включително и бюлетините, които са пристигнали в секциите в рамките на три дни след изборите. Всичко това са нови правила, непознати до този момент на хората, които проверяват бюлетините, ако са участвали и в предишни избори. Хайде на бас, че са ги разучавали в същата тишина, в която после са ги прилагали.  

Comments