Ако като нация имаме останала капчица доблест и акъл, ще кръстим НХА на Кристо

Ако като нация имаме останала капчица доблест и акъл, ще кръстим НХА на Кристо

Коментари

Мнения / Коментари 125 Views 0

С кончината на Христо Явашев си отиде едно от малкото световноизвестни имена и със сигурност най-значимият в историята на изобразителното изкуство българин.

За някои хора може би неразбираем, за други странен – за стотици милиони гениален. Славата на Кристо не беше плод на пазарни манипулации, каквито са масови в арт средите. Той продаваше своите творби самостоятелно и независимо от всички. Дотам, че икономическият му модел се изучава в Харвард.

Нито пък беше измислица на критици парвенюта, които се чудят как да си оправдаят заплатите и да са интересни. Той прекрояваше географията и използваше за платно планински вериги и езера.

Талантът му трудно можеше да бъде разбран по снимки и преразкази. Все едно някой да ви обяснява на теория картините на Винсент ван Гог или да гледате вулкана Фуджи на снимка. Затова критиката към него и изкуството му идваше предимно от хора, които не са били там, за да го видят, докоснат и почувстват.

Да ходят по вода и да изпитат паралелната реалност на чистия релеф, на реките и планините от цветове.

Кристо беше феномен, какъвто се ражда веднъж на поколение. И ние сме имали късмета той да се роди в България. Но не и да принадлежи на нея. Няма как артист и личност от световна величина да остане затворен в рамките на една малка държава. Или ще е наш. Или ще е на всички. Или ще е велик. Или ще е малък.

Що за провинциално мислене би отрекло Кристо и неговото дело – приети по целия цивилизован свят – „Защото избяга от България“. „Защото никога не се завърна тук“. „Защото не е достатъчно българин!“

А нима някой артист, спортист или учен остана да живее в България и постигна нещо повече от местна популярност? Нима покори света от пиедестала на комунистическите наследници и помпозните бездарници, окупирали българските научни, културни и спортни среди?

Нима Асен Пейков, Цветан Тодоров, Юлия Кръстева, Джон Атанасов, Димитър Бербатов, Калоян Махлянов, Райна Кабаиванска, Васко Василев и редица други не са постигнали своите най-големи успехи именно зад граница? Защо тях ги обичаме, а Кристо отричаме?

Това не е обида към огромния брой надарени българи, решили да се развиват в родината си. Това е констатация на факта, че в България няма подходящата културна, научна и спортна среда, която да развива талантите ни.

Защото държавниците, мениджърите и чичко-паричковците у нас в своето болшинство са некадърни, алчни и прости. А обществото не изостава много зад тях.

Една птичка пролет не прави. Един артист култура не прави.

Колко надарени деца и младежи бяха опропастени от нас. От всички нас. Ние си избрахме, - или решихме да се въздържим от гласуване, измивайки си ръцете като Пилат Понтийски - тези профани в парламента.

Ние мързелуваме и пощипкваме бюджетчета, бонусчета, продажбички и субсидийки в министерствата, университетите, галериите, промоутърските агенции, медиите и бизнесите, без да правим нищо смислено.

Хайде, хайде, много добре знаете за какво говоря. Признайте го пред себе си поне, никой няма да чуе предателския глас в главата ви.

И в тази среда вините Кристо, че не е искал да се върне? В средата, която доскоро беше контролирана от същите комунисти, заради които някога е избягал, и чиито духовни наследници поеха юздите на културата ни?

Ако като нация, политическа класа и културен елит имаме поне малко доблест и акъл – ще си посипем главите с пепел и ще приемем Христо Явашев – Кристо след смъртта му като сетен знак на почит и признание.

Не говоря за министерска реч, паметна плоча или дори статуя, които ще бъдат забравени или най-много ще се превърнат в местен градски ориентир. „Среща в пет при Кристо...“ Неговото име трябва да вдъхновява с творчеството му, да напомня за личността му и да докаже, че чистият талант рано или късно триумфира.

Затова аз и стотици други души призоваваме Националната художествена академия – мястото, където Кристо е получил своето образование – да носи и неговото име. За да знаят младите български творци откъде са тръгнали и докъде могат да стигнат.

Всички е възможно с малко талант, много труд и правилната обществена среда.

П.П. Включете се в подписката за преименуването на НХА в памет на Христо Явашев-Кристо.

Comments