Агресия наужким. Може ли така да се пребори омразата

Агресия наужким. Може ли така да се пребори омразата

Коментари

Мнения / Коментари 21 Views 0

Десетина души са заобиколили един чук. До него има високо метално съоръжение. Който хване чука и удари най-силно по метала, ще изстреля шайба по един вертикален лост. Тя пък ще удари звънчето на върха на лоста. Но за да се чуе звън, трябва да си доста силен с чука. Изглежда като детска игра, в която силният печели само защото е силен. Употребил е своето превъзходство в някаква абсолютна безцелност. Но това не е игра, а част от изложба в София. Казва се “Думите са действие” и предизвиква публиката да осъзнае какво означава реч на омразата. “Тук те карам да излееш цялата си енергия и сила”, разказва авторът Вито Валентинов за любимото си съоръжение от изложбата. То препраща към онези детски игри, които възпитават агресия и физическа сила. "Реч на любовта" Вито е само един от 34-те визуални артисти, които от седмици привличат вниманието на софиянците към една позната кауза, поставена под ново име. Тя си играе с думите - вместо да се обявява против hate speech (реч на омразата), тя се провъзгласява за love speech (реч на любовта). Инсталацията на Вито е сред основните четири изложби, които протичат почти едновременно. Целта им е да привлекат внимание към проблема с демонстрацията на омраза. Искат да го направят “чрез преживявания, които пробуждат съпричастност”, казва Ана Алексиева. Тя е програмен директор на глобално креативно студио за социално въздействие, наречено Fine Acts. Заедно с Фонд Активни граждани - България те създават тази поредица от изложби, в които се търси пресечната точка между изкуството и човешките права. Разговаряме с Вито в галерията "Ко-оп", където са изложени съоръженията му. От съседната зала се чува удар от метална топка по стъклена плоскост - друга част от инсталацията, която Вито е оставил на посетителите да разгледат свободно. Ефектът на доминото Изложбата е вдъхновена от книгата “Как с думи се вършат неща” на британския философ Джон Остин. В нея авторът оспорва тезата, че думите сами по себе си не носят последствия в действителността. Точно обратното е - думите могат и да убиват, казва и изложбата на Вито. Всяко от съоръженията, изложени в "Ко-оп", символизира различни причинно-следствени връзки между думите и ефекта от тях. Например подредените по големина блокчета домино, които показват, че докосвайки най-малкото, можем да съборим и най-тежкото. Вито коментира домино ефекта, който думите имат във виртуалния свят: “В онлайн пространството трудно може да видиш последствията [от речта си] от другата страна, (...) затова си много смел в агресията си.” Враждебната реч се разпространява най-вече в интернет пространството, пише в изследване на Институт "Отворено общество" (ИОО) за нагласите спрямо речта на омразата в България през 2018 г. Основни потърпевши са три групи - ромите, общността ЛГБТИ и бежанците. Това са и хората, за които се застъпва кампанията Love Speech. Данните от изследването на ИОО сочат, че процентът на хората, ставали свидетели на реч на омразата в публичното пространство, е нараснал от 46% през 2013 на 51% през 2018 г. Силата на жеста Може ли обаче една арт инсталация да повлияе на хората, които използват враждебно слово? “Всъщност голямата част от хората спадат към средната част между двете крайности. На английски има един израз movable middle (подвижна среда) - тази среда, която можеш да местиш, да моделираш,”, казва Ана Алексиева. “Ако ние успеем от тези хора да спечелим съюзници за дадена кауза, (...) ето това вече е победа.” Вито Валентинов избира да отвърне на речта на омразата с жестове. Като него постъпват и останалите визуални артисти, които боравят с образи и действия, а не със слово. На въпроса дали има конкретна причина за това Ана Алексиева отговаря, че “визуалното изкуство е много по-достъпно”. За нея “то не е толкова директно и това дава поле за въображението”. Свободата в пърформанса Вито също държи да оставя на аудиторията известна свобода. Освен изкуство, той е учил и кино режисура в НАТФИЗ. В пърформансите си той режисира ситуации, но предпочита да наблюдава "неочакваните неща". “Точно това ме изкара извън ателието и извън белия куб на галерията - че имам твърде много контрол над процеса(...) защото ми е по-интересно да има изненади.” Той често поставя ситуации, в които хората взаимодействат помежду си. Заради пандемията обаче той решава, че интеракциите в "Думите са действия" ще бъдат между хора и предмети. * Останалите три самостоятелни изложби от същата поредица са “Отпразнувай многообразието”(ул. "Бачо Киро" 38) на Николай Петров-GLOW, “Лично осветление” (до галерия "Сердика" на Женския пазар) на Веселин Шурелов и “Другите хора”(открит двор на Гьоре институт) на Станислав Беловски.

Comments